Производството е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 от Данъчния процесуален кодекс, вр. с §5 ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Иванов в качеството му на пълномощник на "В. И." ООД, гр. Г. с управител З. А. срещу решение №230 от 29.06.2005 година, постановено по адм. дело №11 по описа за 2005 година на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА №780 от 27.09.2004 година, издаден от ТДД-Габрово, потвърден с решение №635 от 2004 година на РДД-В.Търново. Касаторът развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК, вр. с чл.11 от ЗВАС, поради което следва същото да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което да се отмени посоченият ДРА, с присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на "ОУИ"-гр.В. Т. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в писмен отговор в срока по чл.218г от ГПК, както и в съдебното заседание. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените касационни основания, с оглед разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.132 ал.1 от ДПК /сега отм. вр. с чл.33 ал.1 от ЗВАС и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна по наведените в нея основания за съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението по смисъла на чл.218б ал.1 б."в" от ГПК.

При постановяването на решението са допуснати съществени процесуални нарушения.

В нарушение на чл.188 ал.1 от ГПК и чл.129 ал.3 от ДПК съдът не е обсъдил всички доказателства, приложени по делото като само е преразказал часто от изложеното в жалбата и данъчния ревизионен акт. При осем папки приложени доказателства по делото и оспорване изцяло на фактическите констатации и направените правни изводи в данъчните актове, изобщо не е е посочил нито кои от доказателствата приема за годни, както и какви правни изводи прави въз основа на годните доказателства. Липсата на конкретни мотиви в съдебното решение лишава настоящата инстанция от възможността да провери правилността на решението по същество.

След като не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и не се е произнесъл по основния спорен въпрос по делото, а именно налице са предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл.64 от ЗДДС, решаващият съдебен състав не е изпълнил задължението си на съд по същество по смисъла на чл. 130 ал.1 ДПК. В обжалваното решение липсва анализ на доказателствата и обсъждане на доводите на страните в тази връзка в нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал.1 ГПК във вр. с § 21 от ПЗР на ДПК отм. и не става ясно правилно ли са приложени от страна на данъчните органи посочените в актовете правни норми. Съдът е бил длъжен съобразно все още действуващата норма на чл.129 ал.3 от ДПК / сега отм. , но приложима при постановяване на решението/ да прецени законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, както и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Решаващият състав на окръжния съд не е изпълнил нито едно от тези си задължения. Не е направил анализ и изводи за всяко едно посочено дружество, или по данъчни периоди, не е анализирал определените от данъчните органи правни норми и това не дава възможност на настоящата инстанция да провери направеният като краен резултат правен извод. Не е разгледал и поставените в жалбата въпроси за нарушение на процесуални разпоредби от страна на данъчните органи.

В нарушение на чл.188 ал.1 от ГПК, както и чл.129 ал.3 от ДПК отм. съда е постановил решението си след провеждане на съдебно заседание, без да отдели спорното от безспорното и да установи спорните моменти, за които следва да се установяват обстоятелства и да се събират доказателства. Решението следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане съда следва да установи и се произнесе по спорните по делото въпроси и конкретно - действително ли са извършени действия с цел заобикаляне на данъчни закони, налице ли са данни за реално осъществявана стопанска дейност - по отношение на сумите от трите апортиращи дружестна "Х"ООД, "С"ЕООД, "София франс ауто" АД, "Автомотор корпорация" АД и "Мото пфое" АД, където основанията за отказ на данъчен кредит са други и за които липсват изцяло всякакви мотиви, а е налице само изброяване наименованието на дружествата.

По делото не следва да се присъждат разноски, тъй като делото се връща за ново разглеждане, при което ще се преценят направените по делото разноски.

По изложените съображения и на основание чл.40 ал.2 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №

230 от 29.06.2005 година, постановено по адм. дело №11 по описа за 2005 година на Великотърновския окръжен съд И ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М.

Р.М.