Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. С. против решение № 1212/06.03.2012г., постановено по адм. д. № 11623/2011г. на Административен съд София-град (АССГ). Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт, моли за отмяната му.
Ответната страна-С. А. С. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор от пълномощника и адв. В..
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 401/19.12.2011г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение със С. А. С. гр. Р., на длъжност „главен експерт” в отдел „Посреднически услуги”, дирекция „Бюро по труда”-гр. Р. с присъден ранг І младши. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт е издаден при опорочена процедура по изготвяне на ежегодна оценка на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестирането на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) (обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.). Прието е в съобразителната част на съдебния акт, че: 1. Най-ниската оценка, поставена на държавната служителка в процеса на ежегодното оценяване по т. ІІІ.А-степен на реализация на целите от работния план не е мотивирана, 2. Не са посочени „утвърдените стандарти за обем, срочност и качество”, на фона на които да се извърши коректно сравняване на изпълнението от страна на Салиева, което също не е посочено във формуляра, 3. Декларативни и в повечето случаи противоречиви са и мотивите на административния орган в частта относно оценката на индивидуалното изпълнение на длъжността, заемана от ответницата по касация, 4. Признанието на органа по назначаване на много задълбоченото познаване и ефективно прилагане на нормативната уредба в областта на заетостта от страна на служителката през значителен период от време предхождащ оценката за 2011г. са в пълно противоречие с изводите на изпълнителния директор на Агенция по заетостта относно тези познания, оценени преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. На последно място решаващият съд приема, че целите, определени в т. 1.1 и т. 1.2 следва да са максимално конкретни и измерими, като поставянето на изискване за 100%-но постигане следва да е преценено през призмата на националния проблем за намаляване на нивото на безработицата и едва тогава да се отчете индивидуалното съдействие на Салиева в рамките на администрацията, в която упражнява държавната служба като се изложат мотиви за съответните възможности и постигнат резултат.
Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователни са доводите на касатора, че административният съд стига до неправилни изводи относно нарушаването на разпоредбите на чл. 12, ал. 4 във връзка с чл. 17, чл. 20, ал. 1 и чл. 23 от Наредбата.
На първо място законосъобразен е изводът на съда по същество, че оценката за изпълнение на длъжността не е мотивирана и съдържа противоречиви изводи в частта на оценяване на показаните компетентности.
На следващо място въз основа на доказателствата по делото решаващият съд обосновано приема, че липсват ясни, убедителни и подробни мотиви, основаващи се на надлежно установени факти в частта относно оценяване на степента на реализация на целите от работния план, и в частта на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика, които да обосноват крайна оценка 5-неприемливо изпълнение на длъжността. Видно от формуляра, на междинната среща е отразено изпълнение на поставените цели в работния план, като е извършена корекция единствено на цел 1.1-план за първичен пазар за 2011г. без да са поставени съизмерими с националния проблем, свързан с безработицата, цели. Крайните изводи на оценяващия ръководител влизат в противоречие с поставените оценки 2 и 3 по показателите –„степен на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика” и „компетентности” и при липсата на задълбочен и конкретен коментар относно това противоречие от оценяващия ръководител правилно в съдебното решение е прието, че атестационният формуляр не е оформен съгласно разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 НУРАСДА и органът не изпълнява задължението си по чл. 25 от същата Наредба за безпристрастно, честно и компетентно извършване на оценката въз основа на обективно установими факти и обстоятелства.
Неизпълнението на нормативно регламентираната процедура за атестация на служителите съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване на решението на АССГ.
Съобразно изхода на съдебноадминистративния спор на С. А. С. следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, което възнаграждение настоящата инстанция не счита за прекомерно по възражението на касатора.
Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1212/06.03.2012г., постановено по адм. д. № 11623/2011г. на Административен съд София-град .
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да заплати на С. А. С. от гр. Р. разноскипо делото в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ И. С. В.Г.