Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на А. Ф. П. от гр. С. срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), обективирано в протокол от заседание, проведено на 31.05.2012 г., в частта му „допълнителни точки”, т. 3.20, с която е назначен, считано от 28.08.2012 г., на длъжността „съдия” в Районен съд – Мадан. Жалбоподателят сочи, че като „младши съдия” в Окръжен съд – Кърджали, с изтичащ тригодишен срок по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ на заемане на тази длъжност, е депозирал молба вх. № 11-07-634/08.05.2012 г. по описа на ВСС, в която е обективирал, че е с постоянен и настоящ адрес в гр. С. и е командирован да изпълнява длъжността „съдия” в Софийски районен съд, и е помолил, доколкото в Съдебен окръг - Кърджали няма свободна длъжност по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ, при взимане на решение от Съвета по реда на чл. 243, ал. 1 от ЗСВ това да бъде съобразено. Твърди, че Висшият съдебен съвет е нарушил процесуалните правила, като се е произнесъл без да бъде съобразена молбата му и без да изложи мотиви в тази насока, с което е осъществена хипотезата на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК – липса на форма на акта поради частична липса на фактическите и правни основания за издаването му, и хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на административно-производствените правила. Моли да бъде прогласена нищожността на обжалвания административен акт, евентуално да бъде отменен като незаконосъобразен, и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде изпратена на ВСС със задължителни указания за ново произнасяне по реда на чл. 243 от ЗСВ по...