Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация срещу решение № 2889/05.03.2009 г. по адм. д. № 14261/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение с молба за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Жалбата съдържа довод за неправилно тълкуване и прилагане разпоредбите на чл.70,ал.1 ЗЗДискр.,чл.60,ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл.51 ГПК отм. и се претендира отмяна на решението със законните последици.

О. А. М.,в писмено възражение, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни С. И. и "С"АД не вземат становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 96 от 30.04.2008 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 102/2007 г., с което на основание чл. 80, ал. 1 и чл. 84, ал. 2 от ЗЗДискр. на А. Х. М. е наложена глоба в размер на 250 лв, поради това, че в периода от 24.01.2008 г. до 20.02.2008 г. не е изпълнил произтичащото от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗДискр. задължение за предоставяне на необходимите обяснения, сведения и документи, изискани за проучването по преписка № 102/2007 г. За да постанови този правен резултат, съдебният състав е приел, че на Минков не е било връчено надлежно съобщение с указанията на комисията, поради което възприетото от последната неизпълнение на задължението по чл.55,ал.2 ЗЗДискр. не е налице, от което следва и липсата на основание за налагане на санкция на лицето.

Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираното с касационната жалба оплакване за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Правилен е решаващият извод на тричленния състав, че за да се приеме наличие на неизпълнение на задължението по чл.55,ал.2 ЗЗДискр. следва да е налице надлежно връчване на съобщение, съдържащо указанията за представяне на исканите сведения и документи от лицето - в случая "С"АД.От приложеното Удостоверение за актуално състояние на дружеството се установява, че същото е с адрес на управление в гр. С.,ж. к."Лозенец",бул."Черни връх"№46,ет.1,ап.5 и се представлява заедно и поотделно от А. М. и Р. П..Безспорно е по делото обстоятелството, че на този адрес не е изпращано съобщение, а изпратените писма от комисията в гр. П.,приети като надлежно уведомяване на дружеството, чрез А. М. имат друг адресат, т.е. не са връчени чрез надлежно представляващия ЕООД-то.Идентично е положението и с електронния адрес, който е на другия представител на дружеството, който не е адресат на указанията на комисията по чл.55,ал.2 ЗЗДискр. Установено е също, че уведомяването по факта е с неизяснен получател.

Предвид тази фактическа обстановка, законосъобразно и обосновано е прието, че комисията не е уведомила надлежно адресата на задължението по чл.55,ал.2 ЗЗДискр., поради което липсва основание за налагане на санкция.

Неоснователен е доводът по касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.70,ал.1 и чл.60,ал.2 АПК , препращащи към различни процесуални норми за връчване на съобщенията - съответно по АПК и ГПК,тъй като в АПК не се съдържа изрична норма, уреждаща връчване на съобщения на юридически лица.Предвид това се прилагат субсидиарно нормите на ГПК,с оглед разпоредбата на чл.144 АПК,т. е.връчването на съобщения до юридически лица е по реда на чл.50 ГПК,респ. чл.51,ал.4 във връзка с чл.48 ГПК отм.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2889/05.03.2009 г. по адм. д. № 14261/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ Д. Р./п/ С. Ч./п/ Е. К. Г.С.