Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Началника на М. П., подадена чрез юрисконсулт Игнатова, срещу Решение № 945 от 24.04.2012г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 2893 по описа за 2011 г., с което по жалба на „С”ООД е определен ДДС за довнасяне а в размер на 943,75 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим – 23.04.2010, както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответствие с кл.20 „У”ООД търговска фактура. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесените стоки и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Р. Б., съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета.

Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД...