Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДП гр. Р. срещу решение № 29 от 09.05.2008 г. по адм. дело № 47/2008 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № 6098/21.08.2006 г. за налагане на принудителна административна мярка по отношение на П. С. Г. - "изземване на свидетелството за правоуправление" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът П. С. Г. не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

За да издаде заповедта, административният орган е приел, че при направена справка за водача на МПС П. С. Г. е констатирано, че за нарушения на ЗДвП са му отнети всичките контролни точки и в хипотезата на чл. 157, ал. 4 от закона е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Като не е сторил това, същият е претърпял последиците от визираната в чл. 171, ал. 4 от закона държавна принуда.

В своя защита Георгиев е възразил в жалбата си пред първоинстанционния съд, че в заповедта не се съдържат данни за кои наказателни постановления са му отнемани точки и дали същите са влезли в сила. Поради това съдът е задължил органа да представи липсващи по преписката писмени доказателства, след представянето на които спорно по делото е останало единствено обстоятелството за надлежно връчване на НП № 2077/27.07.2005 г., а оттук и за влизането му в сила.

В тази насока съдът не е приел за годно доказателство...