Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол - София против решение по адм. д.№ 11/2010 г. по описа на Административен съд-Монтана. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като служебнто е конституирал на ответната страна на мястото на РДНСК Монтана - ДНСК София, която е юридическо лице. Освен това развива доводи за неоснователност на исковете и незаконосъобразност на решението по съществото на спора.

Ответната страна П. В. Р. не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение от 22.03.2010 г. по адм. д.№ 11/2010 г. по описа на Административен съд-Монтана е осъдена Дирекция за национален строителен контрол - София да заплати на основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение от 100 лева за претърпени вреди от отменен административен акт -наказателно постановление, с което е наложена глоба.

Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения:

Съгласно чл. 128, т. 5 от АПК на административните съдилища са възложени делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ делата се разглеждат по реда на АПК, който обаче не съдържа процесуални разпоредби за исково производство, поради което и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилага ГПК. Съгласно чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. По силата на чл. 228 от...