Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. София,14.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №77 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 и сл. Закона за арбитража /заглавие изменено с ДВ, бр.63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г./.

Образувано е по искове от К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв.Ю. парк №45, ет.5, ап.17, „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място], „К. С. П. ЕАД, [населено място], всички чрез адв.Д.Е. за отмяна на арбитражно решение, постановено на 19.11.2024г. по арбитражно дело №18/2024г. по описа на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация /ББА/, [населено място]. Ищците твърдят, че арбитражната клауза е недействителна, тъй като посоченият в договора за заем арбитраж не е институция по смисъла на ЗМТА и не е индивидуализиран по начин, водещ до извод, че е институция, не е надлежно учреден и не е персонифициран правен субект /основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА/. Поддържат, че е налице неяснота относно адреса на арбитража, че няма надлежни органи и служители, канцелария и зали за провеждане на заседания, а отговорът на исковата молба е пристигнал не на адреса на арбитражния съд, а на арбитъра. Твърдят, че това е довело до разрешаване на спора от конкретен арбитър- ad hoc, за което няма уговорка в договора за заем. Считат, че по отношение на физическите лица са налице и пречки за разглеждане на спора от арбитраж съгласно чл.19, ал.1 ГПК, вр. с чл.47, ал.2 ЗМТА /основание за нищожност на арбитражното решение/. Излагат доводи, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора /основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА/, като излагат и аргументи по същество на спора. Считат, че е налице злоупотреба с право в нарушение на чл.57, ал.2 Конституцията на РБ, тъй като се целяло постигане на забранен от закона резултат - уважаване на претенция, основана на нищожна клауза за неустойка.

Ответникът „Е. М. М.-Родопа - В.Т.“ ЕООД, [населено място] оспорва исковете, като излага доводи за неоснователността им. Твърди, че не се установява нито една от сочените от ищците хипотези на чл.47, ал.1 ЗМТА, като поддържа, че се доказва наличие на валидна арбитражна клауза и произнасяне на арбитражния съд в рамките на заявения предмет. Сочи, че с депозирано пред арбитражния съд становище от страна на ответниците /ищци в настоящото производство/ е направено признание на исковете. Оспорва качеството „потребител“ на ищците физически лица. Намира, че твърденията за нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ са извън обхвата на изчерпателно изброените основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Моли да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на исковете:

Предявените искове по чл.47, ал.1, т.2 и т.5 и ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност и отмяна на арбитражно решение са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗЗД, считано от узнаване на арбитражното решение.

По основателността на предявените искове:

Арбитражно дело №18/2024г. по описа на АС при ББА [населено място] е образувано по искова молба от „Е. М. М.-Родопа - В.Т.“ ЕООД, [населено място] срещу „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място], „К. С. П. ЕАД, [населено място], „Кания“ ЕАД, [населено място], К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв.Ю. парк №45, ет.5, ап.17, с която са предявени претенции за главница, договорни лихви и неустойки на основание договор за заем №001137.01 от 18.07.2023г., като ищецът се легитимира като приобретател на процесните вземания на основание договор за цесия от 04.06.2024г., сключен със заемодателя „Си Ф. Г. ЕООД, [населено място]. С разпореждане №1/21.10.2024г. на арбитър Г. В. е разпоредено преписи от ИМ и доказателствата /вкл. договора за цесия и съобщенията по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците/ да се изпратят на ответниците, като им е даден срок за отговор, а делото е насрочено за посочената дата и час и е указан адресът, на който ще се проведе съдебното заседание - [населено място], [улица], ет.1. От страна на ответниците, представлявани от адвокат В. С., е представен отговор на исковата молба, като е направено възражение за недопустимост на арбитражното производство поради наличие на недействителна арбитражна клауза, обосновано с твърдение, че липсва надлежна индивидуализация на арбитражната институция /ЕИК, адрес и т. н./. Ответниците признават, че са получили разпореждане №1 от 21.10.2024г., респ. че са запознати с дадените им указания и насрочването на делото, като излагат аргументи, че адресът на заседанието е различен от посочения в сайта на Арбитражния съд и в Търговския регистър като адрес на управление на Б. Б. А. [населено място]. Правят евентуално искане за пренасрочване на заседанието и възможност за становище по основателността на исковете. С разпореждане от 05.11.2024г. делото е пренасрочено за 15.11.2024г., а от страна на ответниците е депозирано становище по исковата молба /докладвано от арбитъра в о. с.з. на 15.11.2024г./, с което се поддържа възражението за недопустимост на арбитражното производство, като с оглед дадената им възможност за становище по основателността на исковете се заявява, че признават предявените искове в размер от 191 130 лева, но считат, че не са оспорвали вземанията и не са дали повод за образуване на делото, поради което претендират разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

С атакуваното арбитражно решение, постановено на 19.11.2024г. по арбитражно дело №18/2024г. по описа на Арбитражен съд при Б. Б. А. /ББА/, [населено място] са осъдени „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място], „К. С. П. ЕАД, [населено място], „Кания“ ЕАД, [населено място], К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв.Ю. парк №45, ет.5, ап.17 да заплатят солидарно на „Е. М. М.-Родопа - В.Т.“ ЕООД, [населено място] сумата 166 200 лева - главница по договор за заем №001137.01 от 18.07.2023г., сумата 12 465 лева- просрочени договорни лихви за посочения период по чл.1.5. от договора за заем, сумата 12 465 лева - неустойка за забавено плащане за посочения период по чл.7.1.1. от договора за заем, както и неустойка по чл.7.2.1. от договора в размер на 0.5 % на ден от 01.07.2024г. до окончателното плащане, но не повече от двукратния размер на усвоения заем- 332 400 лева и сумата 7 793 лева разноски за арбитражното производство. В решението е посочено, че се постановява от арбитър Г. В. при Арбитражен съд при Б. Б. А. /ББА/ [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Западен, [улица], ет.1, ап3, в открито съдебно заседание на 15.11.2024г., проведено в [населено място], [улица], ет.1.

Договор за заем №001137.01 от 18.07.2023г. е сключен между „Си Ф. Г. ЕООД, [населено място] /заемодател/ и „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място] /заемополучател/, „К. С. П. ЕАД, [населено място], „Кания“ ЕАД, [населено място], К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П. Г.- последните петима в качеството на съдлъжници, като в чл.9.5.1. е договорено приложимо право /българското материално и процесуално право/, а в чл.9.5.2. е обективирано споразумение по чл.19 ГПК - всички спорове, породени от договора или имащи връзка с него, да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Сдружение „Б. Б. А. [населено място], съобразно неговия правилник.

По отношение сключването и действителността на арбитражното споразумение са приложими разпоредбите на закона, действащ към момента на сключването на договора, т. е. ЗЗД /предишно наименование ЗМТА/ в редакцията на ДВ, бр.8/2017г. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, изр.2 ЗЗД/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл.7, ал.3 законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/.

Видно от приложеното арбитражно дело ответниците са получили препис от исковата молба, по която е образувано арб. дело №18/2024г. на Арбитражен съд при Б. Б. А. /ББА/, [населено място], както и копия от приложените към нея доказателства, като с отговора на исковата молба и становището по исковата молба са направили възражение за недопустимост на арбитражното производство поради наличие на недействителна арбитражна клауза в сключения договор за заем, обосновано с твърдение, че липсва надлежна индивидуализация на арбитражната институция, т. е. не може да се приеме презумирано мълчаливо съгласие на ответниците за сключване на арбитражно споразумение. Това възражение за недействителност на писмената арбитражна клауза се поддържа и в настоящото производство, като основание за отмяна на арбитражното решение по реда на чл.47, ал.1, т.2 ЗЗД.

Няма спор, че когато арбитражното споразумение предвижда спорът да бъде разрешен от арбитражна институция, за да е налице валидна арбитражна клауза тази арбитражна институция следва да бъде надлежно индивидуализирана. В конкретната хипотеза в сключения между страните договор е обективирана арбитражна клауза, с която споровете, породени от договора или имащи връзка с него, следва да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Сдружение „Б. Б. А. [населено място], съобразно неговия правилник. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ищците, че е налице пълна неяснота относно арбитражната институция, на която страните са предоставили правораздавателна власт да разрешава споровете, основаващи се на договора за заем. Видно от приложените документи от ТРРЮЛНЦ Сдружение „Б. Б. А. /ББА/“, [населено място] е регистрирано и вписано като юридическо лице с нестопанска цел, със седалище [населено място] и адрес на управление [улица], ет.1, ап.3, като в предмета на дейност наред с множество изброени дейности е посочено и посредничество за преодоляване на спорове между търговски субекти и разрешаването им, вкл. чрез търговско арбитриране. С решение на УС от 19.08.2011г. е учреден Арбитражен съд при Б. Б. А. приет е устав на АС при ББА, Правилник на АС при ББА и Тарифа, като е избран и президиум с председател Г. Г. В. и двама зам. председатели. С оглед изложеното не може да се приеме, че не съществува Арбитражен съд при Сдружение „Б. Б. А. /ББА/“, [населено място], нито че същото не представлява арбитражна институция по смисъла на чл.4 ЗЗД. Законът за арбитража /старо наименование ЗМТА/ в редакцията преди измененията с ДВ, бр.63/2025г., не въвежда специални изисквания относно регистрацията на арбитражния съд или вписване в нарочни регистри. Обстоятелството, че при направена справка в ТРРЮЛНЦ е установено вписване на девет различни сдружения, в чието наименование се съдържат думите „бизнес“ и „асоциация“, не води до различен извод, тъй като същите съдържат в наименованието си и други индивидуализиращи думи / и са с различно седалище. В регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е вписано едно сдружение с наименование „Б. Б. А. /ББА/“ и седалище [населено място], поради което не може да приеме, че е налице неяснота и възможност за объркване относно идентичността на избраната от страните арбитражна институция. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че страните са получили преписите от исковата молба и доказателствата, както и от разпорежданията на арбитъра Г. В., включително указанията, че могат да се запознаят с Правилника на АС на посочения адрес /https://bbaarbitrage.com/regulations.html./, както и да изпратят отговора на исковата молба и други документи на посочения адрес /град Пловдив, [улица], №2а, ет.1/ и имейл адреси. По делото са представени отговор на исковата молба и становище от ответниците, които са надлежно получени и приложени по арбитражното дело, т. е. връщането като неполучени на пратките, изпратени на други адреси, вкл. адреса на управление на ББА, не е довело до накърняване на правата им или невъзможност за участие в процеса. С. П. публикуван на посочения сайт, заседанията се провеждат в [населено място], като на страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието, т. е. няма изискване за провеждане на заседанията на адреса, вписан като адрес на управление на „Б. Б. А. /ББА/“ [населено място] или като адрес на самия Арбитражен съд.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищците за отмяна на арбитражното решение поради недействителност на арбитражната клауза, обоснована с твърдение за неяснота на посочената арбитражна институция, е неоснователна. Неоснователно е и възражението, че арбитражната клауза не поражда действие, тъй като договорът за цесия, сключен между заемодателя „Си Ф. Г. ЕООД, [населено място] и „Е. М. М.-Родопа - В.Т.“ ЕООД, [населено място], не е бил съобщен на ищците - заемополучател и съдлъжници. Уведомленията за извършената цесия са изпратени на посочените в договора за заем електронни адреси съгласно чл.9.3.1., поради което цесията е породила своето действие и по отношение на длъжниците. Дори да се приеме, че уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД не са редовно връчени на посочените в договора за заем електронни адреси, същите са достигнали до ищците /ответници в арбитражното производство/ с връчването на приложените към исковата молба доказателства, част от които са и въпросните уведомления. Съгласно разясненията в ТР №1 от 21.02.2024г., тълк. дело №1/2023г. на ОСТК на ВКС арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключени между прехвърлителя и длъжника.

Изложените в исковата молба доводи за непроизнасяне на арбитражния съд относно валидността на неустоечните клаузи и постановяване на решение, явно облагодетелстващо ищеца, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са относими към правилността на арбитражното решение, която не подлежи на съдебен контрол.

Неоснователна е и претенцията за отмяна на арбитражното решение поради произнасяне на арбитражния съд извън предмета на спора – без надлежно сезиране от страна на ищеца /основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗЗД/. Не се установява произнасяне на арбитражния съд извън предмета на спора, определен от ищеца чрез твърденията в исковата молба за накърнени субективни права и търсената защита. Ищците по иска за отмяна твърдят, че арбитражният съд е присъдил неустойка по чл.7.2.1. от договора за заем в размер на 0.5 % на ден от 01.07.2024г. до окончателното плащане, но не повече от двукратния размер на усвоения заем- 332 400 лева, докато с исковата молба е било поискано присъждане на неустойка по чл.7.2.1. от договора за заем в размер на 0.5 % на ден от 01.07.2024г. до окончателното плащане. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице произнасяне свръхпетитум, тъй като арбитражният съд е присъдил поисканата с исковата молба неустойка, като единствено е ограничил крайният й размер съгласно предвиденото в самия договор, т. е. може да се приеме, че е присъдил по-малко, а не повече от претендираното. Произнасянето е изключително в интерес на ответниците по иска, тъй като в противен случай би била начислявана неустойка в размер на 0.5 % на ден от 01.07.2024г. до окончателното плащане, без ограничение в крайния размер. Останалите възражения относно възможността за присъждане на неустойка за бъдещ период не следва да бъдат обсъждани, тъй като не представляват основание за отмяна на арбитражното решение по реда на чл.47 ЗЗД.

Неоснователна е и претенцията за прогласяване на нищожността на арбитражното решение поради постановяването му по неарбитрируем спор. Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл.19, ал.1 ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗЗД в действащата редакция /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В настоящия случай предмет на арбитражното дело са искове за реално изпълнение и за неустойка по договор за заем, като ищците физически лица - К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв.Ю. парк №45, ет.5, ап.17, нямат качеството потребители по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Те са съдлъжници, като заемодателят, заемополучателят и останалите съдлъжници са търговски дружества, а средствата, получени от заемодателя са за обща търговска и професионална дейност. Настоящият съдебен състав съобразява обстоятелството, че към момента на сключване на процесния договор за заем Г. Г. Г. е била управител и представляващ заемополучателя „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място], К. Г. Г. /сестра на Г. Г./ е била изп. директор и представляващ „К. С. П. ЕАД, [населено място] и „Кания“ ЕАД, а Г. П. Г. е техен баща, т. е. налице е функционална връзка между дружеството - заемополучател, юридическите лица - съдлъжници и физическите лица - съдлъжници. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, съобразена с практиката на СЕС /дело C-419/11, дело С-74/15/, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото /решения по т. д. №2754/2015г., т. д. №1934/2015г., ВКС, І т. о. и др./. С оглед изложеното, съдът счита, че спорът за реално изпълнение на задълженията по договора за заем и за мораторна неустойка не е потребителски. Като постановено по арбитрируем спор атакуваното арбитражно решение не е нищожно.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че исковете за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.5 и за прогласяване на нищожността му по чл.47, ал.2 ЗЗД, са неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева. Неснователно е възражението на ищците за прекомерност на претендираното възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове и тяхната цена, извършените процесуални действия, провеждането на открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че претендираното от ответника възнаграждение не е прекомерно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв.Ю. парк №45, ет.5, ап.17, „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място], „К. С. П. ЕАД, [населено място], всички чрез адв.Д.Е. срещу „Е. М. М.-Родопа - В.Т.“ ЕООД, [населено място] искове за прогласяване на нищожност и отмяна на арбитражно решение, постановено на 19.11.2024г. по арбитражно дело №18/2024г. по описа на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация /ББА/, [населено място].

ОСЪЖДА К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес [населено място], кв.Ю. парк №45, ет.5, ап.17, „Т. Р. Е. ЕООД, [населено място], „К. С. П. ЕАД, [населено място] да платят на „Е. М. М.-Родопа - В.Т.“ ЕООД, [населено място] сумата 6 000 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.