Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от областен управител на област Г., подадена чрез мл. юрисконсулт С. К., срещу решение № 33/11.04.2012г по адм. д. № 32/2012 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменена негова заповед № РД-02-02-102/23.01.2012 г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица очертава кръга на правоимащите, когато репресираните лица са починали и не са получили обезщетение. Този кръг е изчерпателно определен, поради което наследници от следващ ред не могат да претендират обезщетение. Оспорва извода на съда, че упражненото право на обезщетение от правоимащо лице има материален характер и става част от наследствената маса на починалото лице. Счита, че когато към момента на смъртта на правоимащо лице, не му е определено обезщетение, паричната сума не съществува като част от наследствената маса. По тези съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждането на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответниците по касационната жалба - Ф. Х. П. и А. А. А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че оспореното решение е неправилно. Подадено е искане от 24.06.2008 г. за изплащане на обезщетение по реда на ЗПРГРРЛ от А. А. П. за заплащане на обезщетение за изтърпяна репресия от неговия наследодател Х. А. П.. А. П. е починал на 20.08.2010 г. и след смъртта му неговата съпруга и дъщеря нямат право да получат обезщетението на техния наследодател. Неоснователно съдът е разширил обхвата на чл. 3 от ЗПГРРЛ. За Х. П. не е било признато обезщетение, поради което не съществува парична сума която да е част от неговата...