Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Миграция" -МВР гр. С. срещу решение № 1270 от 04.05.2010 г. по адм. д. № 299/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от него заповед № ЗДМ -538/01.09.2005 г. за отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б.

на сирийския гражданин М. Б. ал Д. А., издадена на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за чужденците в Р. Б..

Процесуалният представител на сирийския гражданин представя писмен отговор по касационната жалба.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената пред съда заповед е издадена въз основа на докладна записка № ХМ -6303/12.08.2005 г. относно сирийския гражданин и декларация № ж-268/19.07.2005 г. от неговата съпруга Л. С. Я., въз основа на които е прието от административния орган, че гражданският брак е сключен единствено и с цел заобикаляне нормите регламентиращи режима на чужденците в Р. Б..

Съдът е установил релевантните обстоятелства, свързани с основание за издаване на заповед по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, сключен граждански брак през 2001 г., нотариално заверени декларации на съпругата от м. 11.2003 г., че съпрузите живеят заедно на адреса на семейното жилище в гр. С. и че бракът им не е сключен с цел заобикаляне на закона, нотариално заверена декларация от съпругата през 2009 г., че след семеен скандал през 2004 -2005 г., съпрузите прекъснали отношенията си за около една година, след което отново се събрали, нотариално заверена декларация от съпругата от 11.08.2005 г., че след получаване на документите за постоянно пребиваване съпругът й се е изнесъл без предизвестие от семейното жилище и тя е била използвана като средство за получаване на постоянно пребиваване,...