Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на К. А. Т. против решение № 13/12.06.2007г., постановено по адм. д. № 6/2007 г. на Административен съд-гр. В..

От формулираните касационни доводи се извеждат такива за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед на директора на Областна дирекция „Полиция” - гр. В. бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът директорът на Областна дирекция „Полиция” –гр. В. чрез представителя си юрк. А. оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С оспореното решение Административният съд отхвърля жалбата на К. А. Т. от гр. В. против заповед № 197/14.02.2007г. на директора на ОДП-Видин за налагане на принудителна административна мярка, с която не му е разрешено да напуска Р. Б..

За да постанови този резултат решаващият съд приема, че са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 76 т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), тъй като жалбоподателят е осъждан и нереабилитиран към момента на издаване на административния акт.

Реабилитацията по действащото българско законодателство е два вида: реабилитация по право, която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт (чл. 86 и чл. 88а от НК) и съдебна реабилитация, (т. е. реабилитация, постановена от съда - чл. 87 от НК). До 14.02.2007г. по отношение на Тончев не се осъществяват нито предпоставките на чл. 86, ал. 1, т. 1 или чл. 88а от НК (за пълната реабилитация по право), нито тези на чл. 87 от НК (за съдебна реабилитация), които да заличат факта на осъждането и да отменят за в бъдеще правните му последици. Реабилитацията по чл. 88а от НК настъпва за жалбоподателя на 30.03.2007г.

Касационната инстанция намира, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган. Спазени са и процесуалноправните и материалноправни разпоредби за издаването на заповедта. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателят извършва престъпление от общ характер, за което е осъден с влязла в сила присъда на Видинския окръжен съд на 29.09.1997г. Срокът на налагането на принудителната административна мярка е до реабилитацията му.

При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен характер. Следователно, административният орган има право да извърши тази преценка при налагане на принудителна административна мярка, която не подлежи на съдебен контрол. Последният обхваща само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС . В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което, настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. Правилно решаващият съд игнорира представеното в хода на съдебното производство свидетелство за съдимост, издадено от Районен съд-Видин, установяващо настъпването на реабилитацията по право за Тончев от 30.03.2007г., тъй като датата е след издаване на оспорената пред административния съд заповед на директора на ОДП-Видин, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 146, ал. 1 от АПК. Посоченият официален свидетелстващ документ е безспорно основание обаче за връщането на отнетите документи за самоличност за задгранично пътуване, респективно за издаване на нови такива от компетентните органи при представянето му.

По изложените съображения и при липсата на сочените касационни ооснования жалбата срещу решение №13/12.06.2007г., постановено по адм. д. № 6/2007г. от Административен съд-Видин като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното на основание чл. 22, ал. 2 от АПК , Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

Оставя в сила решение № 13/12.06.2007г., постановено по адм. д. № 6/2007г. от Административен съд-Видин. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Р./п/ В. Г. В.Г.