Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. В. Т., при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу решение №247/30.04.2009 г. по адм. дело № 787/2008 г. на Административен съд - В. Т., VІІ състав, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 150800412/24.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 391/29.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. В. Т., при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4960 лв. по 5 броя фактури, издадени от "Дарина 111" ООД за данъчен период м.11.2006 г. и начислени лихви в размер на 111,08 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - "Джи Ай Джи" ЕООД, гр. П., в писмен отговор чрез процесуален представител и писмена молба иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че за доставките по спорните фактури са налице всички предпоставки по чл.64 ЗДДС отм. за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по тях и в частност на спорната предпоставка - реалност на доставката по смисъла на чл.6 ЗДДС отм. . Фактурираната амониева селитра е родово определена вещ по смисъла на чл.24, ал.2 ЗЗД и прехвърлянето на правото на собственост е настъпило с предаването и, което се установява от показанията на свидетелката Йотова, товарителниците, пътните листове, договора за транспортни услуги между жалбоподателя и физическото лице, транспортирало стоката и сметките за заплатените му суми. Съдът е взел отношение по твърдяното от касатора незаприходяване на фактурираната амониева селитра по сметка 302 "материали" и е посочил, че същата е използвана за последващи облагаеми доставки, а именно същата е мложена в производство на грозде реколта 2007 година, което е престирано на друго дружество за изработка на ишлеме до получаване на нестабилизиран виноматериал.

Неоснователно е твърдението на касатора, че в СИЕ не се съдържа отговор на въпроса дали фактурата е била осчетоводена по сметка "302" материали. Както и първоинстанционният съд обосновано е посочил, според СИЕ задача 1 стоките са отразени като приход по сметка 302 при доставката и са били налични на склад към 31.12.2006 г. и след това са отразени като разход във връзка с производството на продукция - грозде, реколта 2007 г. Обсъдените от съда доказателства подкрепят обоснования му извод, че стоките са превозени и предадени на жалбоподателя и след това са вложени в производство, от което следва, че с предаването му е прехвърлено правото на собственост върху тях срещу заплащане в брой според РА и събраните доказателства. Законосъобразна е преценката на съда за наличие и на единствената спорна предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - тази по чл.64 ЗДДС отм. вр. чл.6 ЗДДС отм. .

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнагрждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски за касационната инстанция - 453 / четиристотин петдесет и три/ лева, платено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №

247/30.04.2009 г. по адм. дело № 787/2008 г. на Административен съд - В. Т., VІІ състав. ОСЪЖДА

дирекция "ОУИ", гр. В. Т., при ЦУ на НАП, да заплати

453 / четиристотин петдесет и три/ лева разноски за производството пред ВАС на

"Джи Ай Джи" ЕООД, гр. П., ул. "Дойран" № 80, блок "Венера" ап.5, представлявано от Г. А. Г.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. М./п/ М. М. А.Д.