О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2657

София, 30.05.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1580 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1619/15.02.2024 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Р. И., против определение № 36 от 25.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 475/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ против определение № 2501 от 09.10.2023 г. по гр. д. № 654/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е изменено протоколно определение от 13.09.2023 г. по същото дело, в частта му за разноските, като е увеличен размерът на присъдените в полза на ответниците Х. А. З. и С. Д. З. и възложени в тежест на КОНПИ разноски в размер на 20 100 лв.

В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му.

Жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата С. Д. З. и Х. А. З., подаден чрез процесуалните представители адв. Г. Н. и адв. Ст. К., в който поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на определението, както и че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С определение в откритото съдебно заседание на 13.09.2023 г. по гр. д. № 654/2022 г. на Окръжен съд - Бургас първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради заявен от ищеца КОНПИ отказ от иска и е осъдил ищеца КОНПИ да заплати на ответниците съдебни разноски в размер на общо 14 634,69 лв. за заплатени от тях депозит за експертиза /800 лв./ и адвокатски възнаграждения, след редуцирането им от съда като прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, както следва – от ответника Х. А. З. – 8794,05 лв. и от С. Д. З. – 5040,64 лв. По реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е изменил протоколното си определение за разноските от 19.07.2023 г., като е увеличил присъдените адвокатски възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на делото или разноските възлизат общо на 20 100 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд - Бургас е приел, че предвид материалния интерес по предявените против двамата ответници искове – сумата от 3800 лв. и сумата от 39 116,60 лв. срещу всеки от двамата ответници, за които ищецът е заявил отказ от исковете, както и предвид обема на делото и на извършените процесуални действия /включително събиране на гласни доказателства и изслушване на експертно заключение/, и проведените по делото 6 открити съдебни заседания не е налице прекомерност на заплатеното от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение. Във връзка с оплакванията в частната жалба е изложил, че заплатеното и претендирано от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес по всеки от предявените искове против всеки от двамата ответници, както и, че в случая приложима за определяне на размера на адвокатското възнаграждение е редакцията на Наредбата, която е била в сила към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие – 12.07.2023 г., т. е. последната редакция на Наредбата. Приетото от Съда на Европейския съюз /СЕС/ в решение от 2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. не обуславя различен извод относно справедливия размер на адвокатските възнаграждения в случая.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулирал е следния правен въпрос: „Основателно и законосъобразно ли е в случая, липсата на съждения от Апелативния съд насочени към дължимост на претендираните адвокатски възнаграждения в пълен размер, игнорирайки практиката на СЕС?“. Сочи противоречие по въпроса с практиката на СЕС – решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия от частния жалбоподател въпрос. Същият не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е с предвиденото в ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдържание. Съгласно дадените в т. 1 от посоченото тълкувателно решение разяснения, правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая формулираният от КОНПИ въпрос изисква обсъждане и произнасяне от настоящата инстанция относно законосъобразността на правните изводи на въззивния съд, предвид сочената във формулировката тяхна необоснованост /„липсата на съждения от апелативния съд“/ и несъобразяване /„игнориране“/ на практиката на СЕС. Тези оплаквания на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното въззивно определение не съставляват основание за допускане на касационното обжалване на същото и по тях настоящият съдебен състав не може да се произнесе, преди да допусне касационното обжалване. Независимо от това следва да се посочи и че изводите на въззивния съд, че предвид фактическата и правна сложност на делото, присъдените на ответниците разноски за заплатени адвокатски възнаграждения не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, като предвид и обективните критерии по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., не е нарушен и принципът на справедливост като легитимна цел на процеса, не са в противоречие, а напротив – в съответствие са с приетото в сочените от касатора решения на СЕС, както и с практиката на ВКС в същия смисъл, на която апелативният съд и изрично се е позовал. Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационното обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 25.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 475/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: