№ 354

Гр. София, 18 юни 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: К. М.

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 397/24 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане за възобновяване на ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен и отмяна на влязлото в сила определение по същото дело, както и за връщане на делото за ново разглеждане. Искането е депозирано от упълномощения защитник на осъдения М. Б. П., адв. А..

В искането за възобновяване се посочва, че производството по ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен е проведено в отсъствието на осъденото лице, което не е било уведомено за образуването на делото, по което е било представлявано от служебен защитник, който не е защитил в пълна степен правата му в процеса, както и не е подал жалба срещу определението на първия съд. Сочи се, че осъденият П. е узнал за делото, предмет на искането за възобновяване в хода на производството по ЧНД № 75/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т.1 от НПК по предложение на прокурор от РП-Плевен, по което дело е изискано и приложено и ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият П. се представлява от упълномощения защитник адв. А., който поддържа искането за възобновяване, което се поддържа и лично от осъденото лице. Защитата на осъдения П. застъпва становище, че са налице законовите основания по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото, поради това, че разглеждането му в отсъствието на подзащитния му е нарушило правото му на лично участие в процеса и го е лишило от възможността да упълномощи защитник по свой избор, поради което моли да се уважи депозираното искане за неговото възобновяване.

Осъденият М. П. пред ВКС моли делото да бъде възобновено.В последната си дума пред ВКС моли за справедливо решение.

Прокурорът от Върховна прокуратура пред ВКС застъпва становище, че искането за възобновяване е недопустимо, поради подаването му извън преклузивния законов срок по чл. 423, ал.1 от НПК и следва да бъде оставено без разглеждане. Сочи, че от материалите по изисканото за послужване в производството пред ВКС ЧНД № 1512/23 г. по описа на РС – Плевен се установява, че осъденият е участвал лично в това частно производство и с упълномощен защитник и в хода на същото е узнал за производството по ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен и за постановения по същото влязъл в сила съдебен акт. Прокурорът се позовава на приложената по ЧНД № 1512/23 г. на РС – Плевен справка за съдимост, в която е посочено определението по ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, както и на съдържащите се в частното производство справка на л.36, стр.2 и на мотивите към определението, с което е уважено предложението на прокурора за групиране. По тези съображения счита, че осъденият се е запознал на 10.07.2023 г. със справката за съдимост и на тази дата е разбрал за определението по ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. Осъденият е узнал за същото дело и от определението по същество, което с дата 06.10.2023 г., поради което към датата на депозиране на настоящото искане, 17.04.2024г. срокът по чл. 423, ал.1 от НПК е бил изтекъл и същото не подлежи на разглеждане от ВКС.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид искането на осъденото лице и доводите на страните от съдебно заседание и след като извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване на частното наказателно дело № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен е постъпило след изтичане на срока за неговото подаване, поради което е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане като се прекрати настоящото производство пред ВКС по следните съображения:

При преценката за допустимостта на искането за възобновяване, което е преюдициален въпрос преди преценката за неговата основателност и е в правомощията на настоящият състав на ВКС се установи следното:

Искането за възобновяване е направено от активно легитимирано лице по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, влязло в сила определение по чл. 341, ал.1 от НПК за проверка на определение по чл. 452, ал.1 от НПК, постановено в отсъствието на осъденото лице, но е подадено извън преклузивния 6-месечен законов срок по чл. 423, ал.1 от НПК, считано от узнаването на осъдения П. за влязлото в сила определение по делото.

Искането за възобновяване е постъпило в деловодството на ВКС чрез ОС-Плевен, където е било депозирано по електронен път на 17.04.2024 г., заведено с вх. №260362 от 18.04.2024 г., а осъденият е узнал за влязлото в сила определение на 06.10.2023 г., т. е. при неговото подаване срокът от 6 месеца е изтекъл.

Въпросът за това кога осъденият е узнал за влязлото в сила определение, постановено в негово отсъствие е фактически въпрос и се решава съобразно наличните по делото доказателства и материали. От изисканите за послужване по настоящото дело частни наказателни производства, свързани с групиране на наказания по постановените спрямо осъдения П. осъждания /в това число и по ЧНД № 904/17 г./ се установява, че при подаването на настоящото искане за възобновяване не е спазен 6-месечният законов срок от узнаване на влязлото в сила определение от страна на осъдения П., предвиден в разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, поради което не са налице основания за разглеждането му по същество.

Съгласно материалите по делото, производството по ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен е образувано по предложение на председател на Пробационен съвет при Областна служба – „Изпълнение на наказанията“ – гр. Плевен, Звено-гр. Плевен за замяна на остатъка от наложеното на М. П. наказание пробация (наложено по н. о.х. д. № 2116/2008 г. на РС – Плевен) с наказание лишаване от свобода. С разпореждане на съдията-докладчик № 1951/ 09.10.2017 г. по ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на осъденото лице, което не е могло да бъде намерено, за да се призове за участие в производството по чл. 451 от НПК. В резултат от ненамирането на лицето, съдебното производство по ЧНД № 904/17 г. на Окръжен съд – гр. Плевен е проведено в отсъствието на осъдения М. П., при условията на чл. 269, ал.1, т.3 от НПК и с участието на служебен защитник, и е приключило с определение № 1081/28. 11. 2017 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.12.2017 г.

След влизане в сила на определението на съда по ЧНД № 904/17 г. е било образувано ЧНД № 1512/23 г. по описа на РС-Плевен по Предложение на прокурор при РП – Плевен за произнасяне по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК за групиране на наказанията, наложени на осъдения М. П. по н. о.х. д. № 1443/2023 г. по описа на РС – Плевен и по ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС-Плевен. С разпореждане на съдията -докладчик по ЧНД № 1512/23 г. на РС-Плевен делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е било разгледано с личното участие на осъдения М. П. и на упълномощения му защитник адв. А., като е приключило на 05.10.2023 г. с определение № 975/06.10.2023 г.

Осъденият П. е получил препис от Предложението на прокурора за групиране на наказанието по ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС-Плевен с друго наказание по влязла в сила присъда спрямо него, съгласно заявлението му от протокола от съдебното заседание от 21.09.2023 г., преди повече от 7 дни от датата на същото заседание. По същото дело е приложена актуална справка за съдимост на осъдения П., в която на стр.35 от съдебното дело се съдържа подробна информация за ЧНД № 904/17 г., с което на осн. чл. 43а, т.2 от НК е заменен остатъка от наказанието пробация с лишаване от свобода, с която осъденият е бил запознат като част от делото. Производството по ЧНД № 1512/23 г. на РС-Плевен е приключило с определение № 975/06.10.2023 г., с което на осъдения П. се определя общо наказание по постановени спрямо него осъждания, в което се включва и наказанието по ЧНД № 904/17 г. на ОС-Плевен. Определението на съда е постановено в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. в присъствието на страните, като мотивите са изготвени в писмен вид на 06.10.2023 г.

Цитираното определение № 975/06.10.2023 г. по ЧНД № 1512/23 г. на РС-Плевен е било протестирано от прокурор при РП-Плевен пред ОС – Плевен и по протеста е било образувано ВЧНД № 989/23 г. по описа на ОС – Плевен.

При тези фактически данни, се налага извода, че осъденият М. П. е узнал за влязлото в сила определение по ЧНД № 904/17 г. в хода на съдебното производство по ЧНД № 1512/23 г. на РС-Плевен, като най-късната дата за това, която следва да се приеме в полза на осъденото лице е датата 06.10.2023 г., на която е изготвен съдебният акт по делото, с който на М. П. е определено общо наказание по постановени спрямо него осъждания, в което се включва наказанието лишаване от свобода, с което е заменено наказанието пробация по ЧНД № 904/17 г.

Искането за възобновяване на същото дело е постъпило в ОС – Плевен на 17.04.2024 г. към която дата срокът от 6 месеца по чл. 423, ал.1 от НПК, в който е допустимо да се подаде искане за възобновяване на делото от задочно осъдено лице е изтекъл ( срокът от 6 месеца е изтекъл на 08.04.2024 г., считано от 06.10.2023 г., когато осъденият е узнал за влязлото в сила определение по делото).

Твърдението на защитата от искането за възобновяване, че осъденият е узнал за делото, предмет на настоящото искане за възобновяване за пръв път в хода на производството по ЧНД № 75/2024 г. по описа на РС – Плевен, по което е било приложено ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС – Плевен не намира опора в материалите по делото, съгласно които производството по ЧНД № 75/24 г. на РС-Плевен е образувано след като с Решение №2/05.01.2024 г. по ЧНД № 989/23 г. по описа на ОС-Плевен (образувано по протест срещу определението по ЧНД № 1512/23 г. на РС-Плевен ) е отменено определението на РС – Плевен № 975/06.10.2023 г. по ЧНД № 1512/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Плевен.

Първото разглеждане на това дело е обективирано в цитираното по-горе производство по ЧНД № 1512/2023 г. на РС – Плевен, което е било проведено изцяло с личното участие на осъдения П. и на упълномощеният и по настоящото дело негов защитник адв. А., по което дело П. е бил уведомен за влязлото в сила определение по ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС – Плевен с предложението на прокурора за определяне на общо наказание и финално с определението на съда, с което същото е било уважено. Информацията за влязлото в сила определение по ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС – Плевен е залегнала и в пледоарията на защитата по ЧНД № 1512/23 г. на РС-Плевен, (от с. з. от 05.10.2023 г.) в която защитникът подробно описва постановеното определение по ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС – Плевен и моли наказанието по това дело да се групира с друго осъждане на П..

За пълнота следва да се посочи, че посочените в искането за възобновяване наказателни производства, водени срещу осъдения М. П., съответно по н. о.х. д. № 1946/2019 г. по описа на РС – Плевен, което е било възобновено с Решение на ВКС № 50002/19.06.2023 г. по н. д. № 386/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен, след което при новото разглеждане е образувано н. о.х. д. № 1443/2023 г., които са приложени по ЧНД № 75/2024 г. по описа на РС – Плевен са напълно ирелевантни към допустимостта на настоящото искане за възобновяване и изтичането на преклузивния срок по чл.423, ал.1 от НПК. Това е така, тъй като това частно производство, както се посочи по-горе е второ по ред след отмяната на определението на РС – Плевен № 975/06.10.2023 г. по ЧНД № 1512/2023 г., в което осъденият за пръв път е узнал за делото, което е предмет на депозираното от него искане за възобновяване.

По тези съображения искането на осъдения М. П. за възобновяване на ЧНД № 904/17 г. по описа на ОС – Плевен се явява подадено извън преклузивния 6-месечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК, считано от узнаването на задочно осъденото лице за влязлото в сила определение по делото, което е било разгледано в негово отсъствие, поради което следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а настоящото производство пред ВКС да се прекрати.

Водим от горното и на осн. чл. 423, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения М. Б. П. за възобновяване на ЧНД № 904/17 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен и за отмяна на влязлото в сила определение по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 397/24 г. по описа на ВКС , трето НО.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: