О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60498 гр.София, 04.08.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2462 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от С. Н. Н. против решение № 11949/31.08.2020г. по в. гр. д. № 4490/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4096/06.06.2019г. по гр. д. № 14896/2018г. на СГС, І ГО, 17 състав в частта за отхвърляне на предявения от касаторката против „Д. З. АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 14 000 лв. до размера на сумата от 22 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 19.09.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до окончателното плащане.

Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът „Д. З. АД e подал писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва основателността й. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала на необозначено за целта място и не съобразила поведението си с останалите участници в движението. САС е обсъдил експертното заключение, според което водачът на лек автомобил „Р. Е. на паркинг е предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което е реализирал ПТП, като със задна дясна част на задна броня е блъснал пешеходката. Според експерта, произшествието е било предотвратимо за водача на лекия автомобил, ако същият е предприел маневра за движение на заден ход, след като се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен или няма приближаващи пешеходци. Според съда съгласно заключението пешеходката е имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакала преминаването на лекия автомобил и след това е продължила пресичането на пътното платно. Заключил е, че произшествието е станало на паркинга пред полицията, като водачът е предприел излизане от паркинга на заден ход и в този момент е видял жената зад лекия автомобил, ударил спирачки, но е последвало съприкосновение. САС е счел, че както пострадалата, така и водачът, са допуснали да бъдат нарушени правилата за движение по пътищата. Водачът на л. а., преди да започне маневра, е следвало да се огледа наляво и надясно за наличие на намиращи се в близост пешеходци, включително и през страничното огледало, като пешеходците обикновено са по-високи от леките автомобили и след това да започне да извършва маневра „движение назад“, като по време на движението си назад водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, водачът не е съобразил и генералното си задължение по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, с поведението си да не създава опасност за здравето и живота на хората. Пострадалата с поведението си е нарушила нормата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща възможност за пешеходците, когато в близост до тях няма пешеходна пътека, да пресичат пътното платно за движение по двулентовите двупосочни пътища в населените места и извън определените за това места, но преди да предприемат пресичането следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение и не преминават през ограждения от парапети или вериги. Ищцата е предприела рисковано пресичане на пътното платно, каквото е обособеното от платното място за паркинг. Същата е следвало да съобрази, че се намира на пътното платно, изискващо повишено внимание, както и да се убеди, че няма превозни средства, които да застрашат безопасността й. Това е дало основание на САС да определи 20% съпричиняване от страна на касаторката или като краен резултат й е било присъдено обезщетение от 14 000лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката формулира следните правни въпроси: 1/ Важат ли общите правила на ЗДвП за пресичане на пешеходци в зоната на паркинг/ автогара/ бензиностанция/ площад?; 2/Може ли на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД съдът да приеме за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходец, пресичащ на необозначено за желта място в зоната на автопаркинг/ автогара/ бензиностанция/ площад? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана по първи въпрос в Решение № 91/20.08.2014г. по т. д. № 66/2013г. на ВКС, I т. о. и по втория въпрос – в Решение №1468/04.12.2008г. по гр. д. № 45/2008г. на ВКС, V г. о.

Настоящият състав на ВКС намира, че и двата въпроса не изпълняват изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Те са свързани и в контекста на поставянето им касаторката обосновава довод, че в конкретния случай ПТП е осъществено на паркинг и поведението на пешеходеца там не може да представлява пресичане на пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека или светлинна сигнална уредба, което е условие по приложения от САС чл.113 ЗДвП. Така формулирани въпросите не съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на която въззивният съд е разгледал поведението на всеки участник в ПТП и го е съпоставил с предписаното от закона. Изрично САС е констатирал, че се касае до обособена от пътното платно част за паркинг, при излизане на виновния водач на заден ход на място, което се използва за вход-изход. Пострадалата е предприела пресичане на пътното платно. Поради което същата е следвало да съобрази, че се намира на пътното платно, изискващо повишено внимание, както и да се убеди, че няма превозни средства, които да застрашат безопасността й. Следователно касаторката не се е движила сред спрени автомобили на место, което е извън пътното платно и представлява паркинг, а е пресичала пътното платно и то в зоната, точно където се предполга, че има движение – входа и изхода на паркинга.

Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, при която е осъществено и ПТП, не е идентична с обективираната в цитираните от касаторката решения по т. д. № 66/2013г. на ВКС, I т. о. и гр. д. № 45/2008г. на ВКС, V г. о. Ето защо се налага извод и за неотносимост на посочената практика на ВКС към настоящия спор, а оттук и за липса на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селекция да касационната жалба.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11949/31.08.2020г. по в. гр. д. № 4490/2019г. в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: