О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3627
София 16.07.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: БОНКА ДЕЧЕВА
Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 3163/2023 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, чрез адв. Т. М., касационна жалба срещу решение № 260090 от 13. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 7978/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав, потвърждаващо решение № 255411 от 25. 10. 2019 г. по гр. д. № 59897/2015 г. на СРС, ГО, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу Столична община, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцовото дружество е собственик на реална част с площ от 169 кв. м., която по одобрената кадастрална карта на [населено място] от 2012 г. съставлява част от поземлен имот с идентификатор ***, а след изменението на кадастралната карта през 2014 г. съставлява част от поземлен имот с идентификатор *** – второстепенна улица, и която реална част е изобразена с жълт цвят между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 на скица-приложение 1 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Бирова. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск.
С подаден от Столична община, чрез адв. Л. П., отговор на касационната жалба се излагат съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
Ищцовото дружество твърди, че е придобило собствеността върху спорната реална част от 169 кв. м. на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, посочвайки следните правопораждащи факти: спорната площ е била част от терен, предвиден за обществено мероприятие за нуждите на ЦК на БКП – АБПФК – за изграждане на почивен комплекс – дом № 3 и е бил придобит от държавата; върху придобития от държавата имот е изграден Болнично-рехабилитационен център – база „Ясен“ (бивш дом № 3) и въведен в експлоатация през средата на 80-те години на миналия век, а теренът на болнично-рехабилитационния център е бил ограден и в оградената част попада и спорната площ; болнично-рехабилитационният център е бил предоставен за ползване и управление на Санитарно-курортно управление към МЗ; Санитарно-курортното управление и санитарно-курортните заведения към него, включително и СКЗ „Ясен“ – Банкя, са преобразувани в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД – правоприемник на активите и пасивите на санитарно-курортните комплекси, включително и на ЛОЗ „Ясен“ – Банкя, по баланса им към 31. 12. 1999 г.; през 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на част от акциите на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, след което последното е преобразувано в АД.
Като евентуално придобивно основание се сочи и придобивна давност, с твърдения за упражнявано владение върху имота от 1984 г. до предявяване на иска.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на Столична община е оспорил иска като неоснователен. Заявил е, че спорната площ съставлява част от имот с идентификатор *** – улица, с площ от 1880 кв. м., която е собственост на Столична община, със статут на публична общинска собственост.
В проекта за доклад, обявен за окончателен, съдът е указал на страните, че всяка от тях носи тежестта да докаже твърденията си.
Установено е, от заключението на съдебнотехническата експертиза, че по ДРП и УРП, одобрени 1915 г., спорната реална част от 169 кв. м. е съставлявала част от парцел *** (част от имот пл. № ***, за който парцелът е отреден и част от имот пл. № ***, придадена към парцела), както и част от предвидена улица (скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ). По РП от 1960 г., изменян със заповеди от 1961 г.,1966 г., 1967 г., 1970г., спорната реална част от 169 кв. м. е била включена първоначално в парцел, отреден за нуждите на Главно управление по туризма при МС и е съставлявала част от имоти пл. № *** и *** (скица-приложение 4 към заключението на СТЕ), а впоследствие е включена в парцел I – „За балнеоложки комплекс“, отреден за имот пл. № ***, в кв. ***, като част от улица (скица-приложение 2 към заключението на СТЕ). По РП от 1977 г. имотът попада в имот пл. № *** , отреден „За балнеоложки комплекс“, кв. ***, като към този момент (1977 г.) около него не е имало нанесени имоти на кадастралната карта (скица-приложение 3 към заключението на СТЕ). Спорната реална част е отразена и в неодобрен КП на [населено място] от 1984 г., като част от имот пл. № *** и имот пл. ***. След 1995 г. кадастралната основа на РП от 1977 г. е допълнена чрез нанасяне на имоти, във връзка с уважени реституционни претенции: през 1998 г. е нанесен имот пл. № *** (идентичен с имот пл. № *** по кадастралната основа на РП от 1960 г.), през 2000 г. – имоти *** и ***, в кв. *** (идентични с имоти пл. № № *** и *** от кадастралната основа на РП от 1960 г.), през 2001 г. – имот пл. № *** – скица-приложение № 3. Процесният имот попада в имот пл. № *** (с около 149 кв. м.) и в имот пл. № *** (с около 20 кв.) – скици-приложения № 1 и № 3 към заключението на СТЕ. По КККР от 2012 г. спорните 169 кв. м. съставляват реална част от ПИ ***, с площ от 35047 кв. м. (скицата на лист 10 от делото на СРС), а след изменението на КККР през 2014 г. – реална част от ПИ ***-улица (скица-приложение № 1 към заключението на СТЕ), като след изменението ПИ *** е с площ от 34884 кв. м. Жалбата на ищцовото дружество срещу заповедта за изменение на кадастралната карта от 2014 г. е отхвърлена с решения на АССГ и ВАС. Имоти пл. № № *** и *** попадат в терен, отреден за улица, но уличната регулация не е приложена - няма проведени отчуждителни производства, нито улицата е изградена.
Процесният имот е ограден като част от терена на СБР „Ясен“. Оградата е видимо стара. По делото е представено разрешение за строеж № 76/27. 02. 1984 г. за „Ограда и постройка на главния вход на почивен комплекс на ЦК на БКП – Банкя“ по одобрени проекти от 27. 02. 1984 г., но не са представени одобрените проекти, липсват и други одобрени книжа, поради което не може да се установи дали съществуващата на място ограда е поставена в съответствие с одобрения проект.
Не се спори, че имотите, включени в терена, отреден за балнеоложки комплекс, са придобити от държавата на основание проведени отчуждителни производства и сключени договори за замяна. Върху придобития от държавата имот е изграден Болнично-рехабилитационен център – база „Ясен“ (бивш дом № 3) и въведен в експлоатация през средата на 80-те години на миналия век, а теренът на болнично-рехабилитационния център е бил ограден. Болнично-рехабилитационният център е бил предоставен за ползване и управление на Санитарно-курортно управление към МЗ, което през 1996 г., с ПМС № 1/1996 г., е преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София и санитарно-курортни заведения съгласно приложен списък, сред които и СКЗ „Ясен“ – Банкя, и с предмет на дейност профилактика, санитарно-курортно лечение и рехабилитация. Санитарно-курортните заведения към Санитарно-курортното управление, включително и СКЗ „Ясен“ – Банкя, са преобразувани в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД – правоприемник на активите и пасивите на санитарно-курортните комплекси, включително и на ЛОЗ „Ясен“ – Банкя, по баланса им към 31. 12. 1999 г. През 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на част от акциите на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, след което последното е преобразувано в АД.
Ищцовото дружество твърди, че е придобило собствеността върху спорната реална част от 169 кв. м. на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, посочвайки следните правопораждащи факти: спорната площ е била част от терен, предвиден за обществено мероприятие за нуждите на Министерство на здравеопазването, впоследствие преотреден за нуждите на ЦК на БКП – АБПФК – за изграждане на почивен комплекс – дом № 3 и е бил придобит от държавата; върху придобития от държавата имот е изграден Болнично-рехабилитационен център – база „Ясен“ (бивш дом № 3) и въведен в експлоатация през средата на 80-те години на миналия век, а теренът на болнично-рехабилитационния център е бил ограден и в оградената част попада и спорната площ; болнично-рехабилитационният център е бил предоставен за ползване и управление на Санитарно-курортно управление към МЗ, което през 1996 г., с ПМС № 1/1996 г., е преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София и санитарно-курортни заведения съгласно приложен списък и с предмет на дейност профилактика, санитарно-курортно лечение и рехабилитация, сред които и СКЗ „Ясен“ – Банкя; санитарно-курортните заведения към Санитарно-курортното управление, включително и СКЗ „Ясен“ – Банкя, са преобразувани в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД – правоприемник на активите и пасивите на санитарно-курортните комплекси, включително и на ЛОЗ „Ясен“ – Банкя, по баланса им към 31. 12. 1999 г.; през 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на част от акциите на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, след което последното е преобразувано в АД.
С АДС № 820/3. 01. 1990 г. е актуван като държавна собственост терен застроен с дом № 3 за нуждите на АБПФК, с площ от 43061 кв. м., предоставен за нуждите на ЦК на БКП и АБПФК.
С н. а. № 120/11. 05. 2009 г.“Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД е призната за собственик на имот пл. № ***, в кв. *** по КРП на [населено място], целият с площ по скица 33734, а по АДС – 43061 кв. м. Спорните 169 кв. м. към 11. 05. 2009 г. не са били част от имот пл. № ***, в кв. ***, предмет на констативния нотариален акт. Същите са се намирали изцяло извън обхвата на имот пл. № *** – попадали са в имот пл. № *** (около 149 кв. м.) и в имот пл. № 2467 (около 20 кв.), в кв. ***, нанесени на кадастралната основа към РП от 1977 г. през 1998 г. (имот ***) и през 2000 г. (имот ***) – скици-приложения № 1 и № 3 към заключението на СТЕ. Преди нанасянето им са съставлявали част от имот пл. № ***. Нанасянето на тези два имота е извършено на основание уважени реституционни претенции, според заключението на съдебнотехническата експертиза, но липсват доказателства за това. Имот пл. № ***, кв. *** е нанесен през 2001 г. Същият съответства на имот пл. № ***, но не е идентичен с него, тъй като от обхвата на последния са изключени редица реституирани имоти. По делото не е представена скицата, посочена в издадения в полза на ищеца констативен нотариален акт за собственост по ЗППДОП/отм./.
При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е доказано спорната реална част от 169 кв. м. да е собственост на ищцовото дружество. Не е доказано придобиването й на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ – същата не е част от имота, за който дружеството се е снабдило с констативния нотариален акт за недвижим имот, придобит по ЗППДОП. Заявеното главно придобивно основание не се установява от останалите събрани поделото доказателства.
За недоказано е прието и евентуално заявеното придобивно основание – давност. Прието е, че по делото има данни, че спорната площ попада в имоти с планоснимачни номера *** и ***, реституирани на трети лица. Дали по отношение на тези лица, след реституцията, ищецът е манифестирал намерение за своене на спорната реална част не подлежи на изследване в производството, ответник по което е Столична община.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както следва:
1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, когато първоинстанционният не е извършил такъв или докладът му е непълен или неточен?
Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Противоречие не е налице. Въпросът би бил от значение, ако с въззивната жалба бе направено доказателствено искане, по което съдът не се е произнесъл или е отхвърлил. В случая, действително въззивната жалба съдържа оплакване за несъответствие на доклада с изискванията на чл. 146 ГПК, изразяващо се в липса на указания кои са подлежащите на доказване факти и каква е тежестта за установяването им, но същевременно със същата не е направено нито едно доказателствено искане. В цитираното тълкувателно решение е разяснено, че въззивният съд не докладва делото. Следва да се посочи, че такъв доклад би бил и безпредметен, доколкото в мотивите към първоинстанционното решение са изложени фактите, които първоинстанционният съд е счел за правно релевантни, кои от тях са останали недоказани и чия е била доказателствената тежест за установяването им. При допуснато процесуално нарушение на чл. 146 ГПК, на което въззивникът се е позовал, въззивният съд е длъжен да допусне доказателства, ако липсва доклад или докладът е грешен или непълен, но само ако такива са били поискани. Наред с изложеното, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да докаже всички заявени в исковата молба правопораждащи факти, включително и тези, довели до придобиване на собствеността по реда на ЗППДОП.
2. Следва ли въззивният съд, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване)?
Въпросът не е решен в противоречие с точка 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е било необходимо допускане на съдебнотехническа експертиза, тъй като заключението на вещото лице Бирова е обосновано, ясно, онагледено със скици и изчерпателно дава отговор на всички въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания. В първоинстанционния съд никоя от страните не го е оспорила и не е поискала назначаване на допълнителна, повторна еднолична или на тричленна съдебнотехническа експертиза. А дали процесният имот е реституиран в полза на неучастващи в исковото производство лица е правен въпрос и установяването на това обстоятелство със съдебнотехническа експертиза е недопустимо.
3. Кои факти следва да бъдат доказани по делото, за да се приеме придобиване на право на собственост по реституция?
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 171 от 10. 04. 2012 г. по гр. д. № 1328/2010 г. на ВКС, 1 г. о.
Въпросът не би могъл да предпостави допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не отговаря на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и указанията по тълкуването и прилагането му, дадени с точка 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС - зададен е твърде общо, без да е съобразена конкретиката на спора, а отговорът на същия изисква теоретично обсъждане на множество хипотези.
4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се?
Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2001 г., т. 19, решение № 60301 от 17. 01. 2022 г. по гр. д. 479/2021 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 169 от 21. 10. 2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. на ВКС, 1 т. о.
Противоречие не е налице.
Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор, при съобразяване с правомощията си на чл. 269 ГПК и с уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е разгледала всички правнорелевантни факти, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, произнесъл се е по доводите и възраженията на страните. Отразил е фактическите си и правни изводи в мотивите към решението, които отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора, а не на контролноотменителна инстанция. Несъвпадението между изводите на съда и становището на касатора не е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
5. При предявен иск за собственост съдът следва ли да съобрази фактите и обстоятелствата, настъпили след одобряване на кадастралната карта – съставени констативни нотариални актове, изграждане и местене на ограда, вид и местоположение на ограда, нанасяне на ограда в кадастралния план, както и да изследва всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, включително прилагането на последния одобрен регулационен план за имота?
Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 8/2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Противоречие не е налице. В съответствие с разясненията, дадени с тълкувателното решение, въззивният съд е установил пространствения обхват на правото на собственост към момента на предявяване на иска, взел е предвид всички факти, релевантни към придобиване на имота от ищеца на заявеното основание, настъпили до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция и имащи значение за възникване на претендираното от ищеца право на собственост върху спорните 169 кв. м. Разгледал е положението на имота по кадастралната карта, измененията й и всички предхождащи кадастрални и регулационни планове.
Искът е отхвърлен не защото на кадастралната карта спорната реална част от 169 кв. м. не е нанесена като част от имота на ищцовото дружество, а защото тази реална част не е част от имота, описан в представения от ищеца констативен нотариален акт за собственост върху имот, придобит на основание ЗППДОП, и не се доказва придобиването й на това основание от останалите събрани по делото доказателства, нито е доказано придобиването й на заявеното евентуално придобивно основание – давност. Въззивното решение не съдържа извод, според който ненанасянето на спорната площ към имота на ищеца има погасяващо правото на собственост действие. Нанасянето на реституираните имоти в кадастралната карта като самостоятелни поземлени имоти също няма правопогасяващо действие.
6. При спор за собственост, когато и двете страни претендират, че са собственици на спорния имот, а ищецът сочи като придобивно основание давност, може ли съдът да отхвърли иска по съображения, че липсват доказателства ищецът да е демонстрирал намерение за своене по отношение на собствениците на имота, които са трети за спора лица.
Въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че обсъждането му би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че обсъждането на въпроса не би повлияло на изхода на делото.
Ищцовото дружество е възникнало като субект на правото с учредяването му и вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 08. 05. 2000 г., от който момент може да осъществява владение върху спорната реална част от 169 кв. м. от ПИ *** по одобрената кадастрална карта на [населено място].
По отношение на тази реална част не се е осъществил придобивният способ по чл. 17а ЗППДОП (по изложените по-горе съображения), поради което правото на собственост на държавата върху посочената площ не е преминало върху учреденото ЕАД с едноличен собственик на капитала – държавата (чл. 1, ал. 4 ЗДС) и правото на собственост на държавата не е погасено. Констатацията на вещото лице в експертизата, че нанасянето на двата имота, в които попада спорната площ, в кадастралния план през 1998 г. и 2000 г., е станало заради уважени реституционни претенции, сама по себе си, не е достатъчна, за да обоснове извод, че процесният имот не е бил държавна собственост в периода 2000 г. (възникване правосубектността на ищеца) – 2015 г. (предявяване на иска).
На 1. 06. 1996 г., с изменението на чл. 86 ЗС (ДВ, бр. 33/1996 г.), отпада забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост, поради не е имало пречка от възникване на ищцовото търговско дружество на 8. 05. 2000 г., в полза на същото да е започнал да тече придобивният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ГПК. Към 1. 06. 2006 г. обаче влиза в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), според който спира, считано от 31. 05. 2006 г., давността за придобиване на държавни имоти, за срок от 7 месеца. Този срок е продължаван неколкократно до 31.12.2022 г. С влизане в сила на 08.03.2022 г. на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 ЗДЗД и на пар. 2 ЗРЗИЗС, е отпаднал занапред мораториумът за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост, но това е станало след предявяване на иска. Към предявяване на иска (07. 10. 2015 г.) е било невъзможно придобиването на процесния имот по давност от ищцовото дружество. С предявяване на иска през 2015 г. придобивният давностен срок е спрял да тече (висящият процес по иск за собственост спира течението на придобивния давностен срок, съгласно чл. 115, б. ж). Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, но само тези, които се съдържат в заявеното от ищеца основание - не и такива, които сами по себе си обосновават ново основание и могат да бъдат релевирани само чрез предявяване на нов иск.
След като е било невъзможно към предявяване на иска през 2015 г. ищцовото дружество да е придобило спорната площ от имота по давност, то отговорът на поставения въпрос не би бил от решаващо значение за изхода на правния спор.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на решението, представляващи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол за проверка на правилността му.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Столична община сумата 150 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260090 от 13. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 7978/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Столична община сумата 150 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: