Р Е Ш Е Н И Е

№ 60105

Гр. София, 03.08.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря София Симеонова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

к. т.д. № 994/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 312 от 30.10.2019 г. по в. т.д.№ 138/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3-ти състав, с което е обезсилено решение № 250/22.10.2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд по т. д.№ 149/2017 г. в частта, с която е разгледан и уважен обратният иск на касатора против ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ за заплащане на сумата 78 139.30 лв., дължима по договор № 13/321/00809 от 16.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2017 г.; и производството по делото в посочената част е прекратено, като недопустимо.

Оплакванията на касатора са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изразеното от въззивния съд становище, че гражданският съд не е компетентен да разреши спора. Поддържа се, че тъй като договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, то той има гражданско-правен характер и спорът по изпълнението му подлежи на разглеждане по реда на ГПК, в какъвто смисъл е практиката на ВКС.

В публичното съдебно заседание, чрез процесуален пълномощник, жалбата се поддържа и се моли въззивното решение да бъде отменено, ведно с присъждане на сторените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.287 ал.1...