О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1655

Гр. София, 18.06.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 952/2024 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. П. Й. и Д. Й. П., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 541 от 28.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 403/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 06.12.2023 г., по гр. д. № 13540/2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-24 състав, за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по гр. д. № 13540/2021 г. на Софийски градски съд до приключване на н. о. х. д. № 141/2023 г. по описа на Районен съд – Е. П. с влязъл в сила съдебен акт.

В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че не е налице обусловеност между н. о. х. д. № 141/2023 г. по описа на Районен съд – Е. П. и гр. д. № 13540/2021 г. на Софийски градски съд, защото гражданското дело има за предмет реализирането на застрахованата при ответния застраховател гражданска отговорност на делинквента, която не зависи непременно от обстоятелството дали водачът на автомобила, причинил процесното ПТП, е извършил престъпление при осъществяването на пътния инцидент. Жалбоподателите считат, че в единия случай става въпрос за гражданска отговорност, а в другия – за наказателна такава, като фактическите състави за реализирането на двата вида отговорност са различни; уреждат се от различни закони при приложението на различни материалноправни предпоставки; могат да възникнат едновременно и да съществуват паралелно. Излагат и доводи, че делото е спряно в противоречие с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок съгласно чл. 13 ГПК, което ще увреди интереса им да получат бързо и адекватно обезщетение за претърпените от тях вреди.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния процесуалноправен въпрос: „Възможно ли е при определени обстоятелства гражданският съд да откаже спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на гледаното от него дело по гражданскоправен спор с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди като резултат от осъществен деликт, след като за деянието, което е в основата на този деликт, има образувано наказателно производство?“, който, според жалбоподателите, е обуславящ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – „ЗЕАД „Б. В. И. Груп““ ЕАД, чрез процесуалния му пълномощник, в който са изложени съображения за липса на предпоставките за допускане на въззивното определение до касационен контрол, а по същество – за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е съобразил, че: първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Й. П. Й. и Д. Й. П. срещу „ЗЕАД „Б. В. И. Груп““ ЕАД за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Й. П. (син на първия ищец и брат на втория ищец), настъпила на 17.07.2021 г. при ПТП, причинено по твърдения в исковата молба от противоправното и виновно поведение на застрахования при ответника водач Ц. И. П.; по делото пред Софийски градски съд служебно е установено, че срещу водача има образувано наказателно производство в съдебна фаза – н. о. х. д. № 141/2023 г. по описа на Районен съд – Е. П.

При тези данни въззивният съд е приел, че фактическият състав, обуславящ претендираната по делото отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, включва твърдените от ищците факти за виновно, противоправно и увреждащо поведение на застрахования при него водач, като ако увреждащото деяние на водача съставлява и престъпление и срещу него има внесен обвинителен акт в съда – както в случая на дата 20.02.2023 г. за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ и чл. 342, ал. 1 НК, първоначално пред СОС, а после пред РС – Е. П. по препращане по компетентност, то образуваното наказателно производство пред съд е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото по преките искове, за да може сезираният с тях граждански съд да съобрази задължителната сила на присъдата – чл. 300 ГПК.

Възражението за допуснато нарушение на залегналия в чл. 13 ГПК принцип за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е счетено за неоснователно с мотиви, че докато съществува основание за спиране на производството съдът няма право и задължение да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на делото, поради което бездействието му не нарушава принципа по чл. 13 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, по следните причини:

Формулираният въпрос е хипотетичен и не съответства на изложените от въззивния съд фактически и правни съображения, поради което не удовлетворява общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че доколкото въпросът е принципно относим към възможността исковото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде спряно, ако срещу водача – делинквент е образувано наказателно производство, същият се разрешава трайно и еднозначно в практиката на ВКС, ТК (напр. определенията по ч. т. д. № 766/2019 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 852/2019 г. на І т. о., ч. т. д. № 1611/2019 г. на І т. о., ч. т. д. № 1735/2019 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 302/2020 г. на І т. о., ч. т. д. № 396/2020 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 428/2020 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 1457/2020 г. на І т. о., ч. т. д. № 1520/2020 г. на І т. о., ч. т. д. № 1567/2020 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 1705/2020 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 213/2021 г. на ІІ т. о. и др.). Съгласно посочената практика, съдът спира производството, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданскоправния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство, спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; в останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229, ал. 1 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в досъдебната или в съдебната му фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с тази практика, а нейният актуален характер изключва наличието на въведения допълнителен селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 541 от 28.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 403/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: