№ 3542/09.07.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1706 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 941/23.02.2024г. по гр. д. № 1159/2023г., с което Окръжен съд – Варна връща касационната жалба на „Пластхим-Т“ АД срещу решение № 1146/16.10.2023 г. по гр. д. № 1159/2023 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разпореждането се обжалва от „Пластихм-Т“ АД с доводи за неправилност.

Настоящият състав намира частната жалба подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и в компетентност на Върховния касационен съд – разпореждането е в първото изключение, съгласно разясненията в мотивите на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС. Тя е неоснователна по следните съображения:

С разпореждане № 5780/23.11.2023 г. въззивният съд е приложил правилно чл. 286, ал. 1 ГПК, като е указал на „Пластхим-Т“ АД в 1-седмичен срок от съобщението: 1) да представи препис от касационната жалба срещу въззивното решение и 2) да представи доказателства за внесени 30.00 лв. по сметка на Върховния касационен съд – таксата по чл. 18, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Указанията са надлежно съобщени на 22.12.2023 г., но с молба от 29.12.2022 г. дружеството представя доказателства, че е внесло таксата по сметка на Окръжен съд – Варна.

С разпореждане № 98/08.01.2024 г. в правилното приложение на чл. 286, ал. 1 ГПК, въззивният съд е констатирал, че първото разпореждане не е изпълнено и указвайки на дружеството за погрешно внесената такса отново му предоставя 1-седмичен срок да внесе таксата по сметката на Върховния касационен съд и да представи документа за това. И тези указания са надлежно съобщени на 19.01.2024 г., но не са изпълнени в дадения срок, изтекъл на 26.01.2024 г.

Касационният състав приема, че с обжалваното разпореждане въззивният съд е приложил правилно санкционната последица по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – дружеството не е изпълнило двукратно дадените указания да внесе таксата по сметка на бюджета на Върховния касационен съд. Доводите в частната жалба, че е без значение по чия сметка ще бъде внесена таксата по чл. 18, т. 1 от Тарифата, и за това, че на 29.12.2023 г. на каса не са приемани бюджетни плащания, поради което е внесъл таксата на посттерминал и по сметката на Окръжен съд – Варна – приложенията към молбата на дружеството от 29.12.2023 г., не извеждат неправилност на разпореждането за връщане на касационната жалба поради неизправената нередовност. Първият се опровергава от закона – чл. 18, т. 1 от Тарифата изисква таксата от 30.00 лв. да се внесе по сметка на Върховния касационен съд. Вторият довод е без значение с оглед повторно дадените указания и 1-седмичен срок с рапореждането от 08.01.2024 г., при законовата възможност дружеството да поиска връщане на погрешно внесената такса (чл. 4б ЗДТ) и това, че и тези указания не са изпълнени през втория срок за поправяне на тази нередовност на касационната жалба, изтекъл на 26.01.2024 г.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 941/23.02.2024г. по гр. д № 1159/2023г на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.