Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба и уточнение към нея, подадени от кмета на [община] срещу Решение № 1139 от 09.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1068 по описа на Административен съд София - област (АССО) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на П.И.Т, е отменена Заповед № РД-15-115 от 30.09.2014 г., издадена от кмета на [община], с която е наредено изземването на недвижим жилищен имот, частна общинска собственост – едноетажна къща – близнак, западната част, находяща се в [населено място], [улица] е определена комисия, която да осъществи фактическото изземване на имота. Наред с това, общината е осъдена да заплати на Такова 210,00 лв. за разноски по делото.
В касационната жалба и уточнението към нея се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, а предвид изложеното се релевира и довод за необоснованост на акта. При постановяване на решението съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 46, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 9 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) и Заповед № РД-15-62 от 19.05.2014 г. на кмета на [община] за прекратяване договора за наем на Такова. Иска се отмяната на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Такова като неоснователна.
В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът П.И.Т не представя писмен отговор на жалбата и уточнението към нея, но ги оспорва в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представя и иска при разрешаване на спора да бъде съобразено Решение № 12415 от 19.11.2015 г., постановено по адм. д. № 149 по описа на Върховния административен съд за 2015 г.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия ответник по касация срещу Заповед № РД-15-115 от 30.09.2014 г., издадена от кмета на [община]. С нея, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), чл. 65, ал. 1 и 3 ЗОС и чл. 276, ал. 1 АПК е наредено изземването на недвижим жилищен имот, частна общинска собственост – едноетажна къща – близнак, западната част, находяща се в [населено място], [улица] е определена комисия, която да осъществи фактическото изземване на имота на определена дата и час. П. издаването на обжалваната заповед е съобразена Заповед № РД-15-62 от 19.05.2014 г. на кмета на [община] за прекратяване Договор от 26.11.2001 г. (с последващи анекси към него), с който [община] е отдала под наем на Такова общинския имот, предмет на процесната заповед. По т. II от заповедта от 19.05.2014 г. е даден едномесечен срок за освобождаване на жилището, считано от получаването й, тоест до 26.06.2014 г. Административният орган е отчел, че от констативен протокол от 30.06.2014 г. се установява, че не е съставен приемо-предавателен протокол за доброволно предаване на общинското жилище, то не е освободено към 30.09.2014 г. – датата на издаване на спорната заповед и се владее от Такова и нейното двучленно семейство, без да е налице правно основание.
Установено е от първоинстанционния съд, че въз основа на Заповед № 437 от 15.11.2001 г. на кмета на [община], на 26.11.2001 г. е сключен договор за наем между тази община и Такова за отдаване под наем на описаното по – горе жилище. Той е прекратен със Заповед № РД-15-62 от 19.05.2014 г. на същия административен орган поради неизплатени задължения на наемателката за дължим наем и непопълване на декларация по чл. 25 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖННОЖ). Искането за спиране изпълнението на тази заповед е оставено без уважение, а оспорването й пред АССО е отхвърлено с невлязло в сила съдебно решение. Общинското жилище е освободено от Такова съгласно Констативен протокол от 10.10.2014 г.
От правна страна съдът е направил извод за допустимост и основателност на жалбата. Изложил е съображения, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона, но в нарушение на материалния закон. Според съда, неправилно административният орган е приел, че общинският имот се ползва от Такова без правно основание, тъй като между страните е бил налице сключен наемен договор за него, който към момента на издаването й не е бил прекратен по реда на чл. 46, ал. 2 ЗОС с влязла в сила заповед на к
мета на [община]. Предвид това е направил извод, че към момента на издаване на обжалвания административен акт Такова държи жилището на правно основание. Предвид така приетото, съставът на АССО е отменил спорната заповед поради нейната незаконосъобразност. Решението е правилно.
Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССО нарушения на материалния закон и за необоснованост на решението. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. В резултат съдът, при правилно установена фактическа обстановка е направил извод за незаконосъобразност на спорната заповед по съображения, които се споделят от настоящия съд. По силата на чл. 65, ал. 1 ЗОС з
аповедта за изземване се издава при наличието на следните предпоставки: да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В спорната хипотеза тези изисквания не са били налице. От данните по делото се установява, че страните са се намирали в наемно правоотношение, а заповедта за прекратяването му по чл. 46, ал. 2 ЗОС не е влязла в сила към датата на издаване на спорната Заповед № РД-15-115 от 30.09.2014 г.
Следователно към този момент е било налице правно осн
ование, въз основа на което наемателят държи имота. При положение, че заповедта за прекратяване на наемното отношение не е била в сила към датата на издаване на заповедта за изземването на имота, основанието за ползването на жилището не е отпаднало. В този смисъл съдът правилно е съобразил този факт и точно е приложил материалния закон, като в съответствие с него е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Наред с това по делото се установяват обстоятелства, настъпили след издаването на Заповед № РД-15-115 от 30.09.2014 г. на кмета на [община], които в контекста на чл. 142, ал. 2 АПК имат значение за правилното решаване на спора. Видно е от представеното по делото Решение № 12415 от 19.11.2015 г., постановено по адм. д. № 149 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., че Заповед № РД-15-62 от 19.05.2014 г., издадена от кмета на [община], с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9 ЗОС е прекратено наемното правоотношение с П.И.Т, е отменена. Тоест, общинското жилище се ползва от Такова на основание съществуващо наемно правоотношение с общината, което не е прекратено.
По изложените съображения решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна – нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1139 от 09.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1068 по описа на Административен съд София - област за 2014 г. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: