Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 3150 от 07.05.2015г., постановено по адм. дело № 2443 от 2011г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1002794/04.10.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението /понастоящем “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който за Р. В. Г. от [населено място] са установени допълнителни данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ / отм. / и чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗОВ, възлизащи общо на сумата от 119 578,93лв., ведно с лихви за забава в размер на 77 813,62лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Намира, че анализът на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, включително изготвената експертна оценка, сочи, че са налице предпоставките за приложението на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ отм. , респ. чл. 77 от ЗДДФЛ. Сочи, че съдът неправилно е приел, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и необосновано е изследвал наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ДОПК., въпреки, че между страните не било спорно, че за всички ревизирани периоди не е налице превишение на разходваните средства над получените. Акцентира върху това, че с РА е установен по-висок размер на облагаемия доход над декралилания и след приспадане на внесените суми са определени допълнително дължимите данъчни задължения...