О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2509

гр. София, 12.08.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1072 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по делото „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве” АД против определение №48/04.03.2025г., постановено по в. т.д. №150/2024г. по описа на Апелативен съд - В. Т. С обжалвания акт е отхвърлена молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, подадена от жалбоподателя с искане за изменение на решение №130/20.12.2024г. по в. т.д. №150/2024г. по описа на Апелативен съд -В. Т. в частта на разноските. С молбата е поискано намаляване на присъденото с решение №41/11.04.2024г. по т. д. №117/2023г. по описа на Окръжен съд -Плевен адвокатско възнаграждение на адв.Н. М. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд не е съобразил, че решението на първоинстанционния съд е било частично отменено, т. е. предвид резултата от въззивното производство, трябва да се промени и базата, на която следва да се изчисли дължимото в полза на адв.М. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Счита, че пред първостепенния съд ищецът е предявил два обективно съединени иска - иск за обезщетение за имуществени вреди с цена на иска от 112 лева, който е бил изцяло уважен, както и иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска 30 000 лева, който е бил уважен до 20 000 лева. С решението на въззивния съд обезщетението за имуществени вреди е намалено до 78.40 лева, а обезщетението за неимуществени вреди е било намалено с 6 000 лева, т. е. искът уважен за 14 000 лева. Предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение, частичното отхвърляне на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди над размера от 14 000 лева и частичното отхвърляне на иска за имуществени вреди, счита, че се променя и дължимата от ответника съразмерна част от минималното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и ищец по делото В. А. С. не представя писмен отговор в законоустановения срок.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

С решение №41/11.04.2024г. по т. д. №117/2023г. на ОС - Плевен е уважен предявеният от В. А. С. на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД иск срещу ЗК “ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 26.01.2023г. в [населено място], обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано на основание чл.409, вр. чл.405 вр. чл.108, ал.3 и ал.4, вр. чл.496, ал.2, т.2, б.“а“ КЗ от 24.07.2023г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 30 000 лева е отхвърлен като неоснователен; както и за сумата от 112 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2023г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски, включително е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК застрахователното дружество да заплати на адв.Н. М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 210.08 лева съобразно уважената част от иска.

С решение №130/20.12.2024г. по в. т.д.№ 150/2024г. на Апелативен съд - В. Т. след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът за сумата над 14 0000 лева, до размер на присъдените 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата над 78.40 лева до размер на присъдените 112 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП от 26.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2023г. до окончателното изплащане. Осъден е В. А. С. да заплати на ЗК “ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД разноски в размер на 434.19 лева.

С определение №48/04.03.2025г. по в. т.д.№150/2024г. на Апелативен съд - В. Т. е отхвърлена молба правно основание чл.248, ал.1 ГПК, подадена от „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с която се иска изменение на решение №130/20.12.2024г. по възз. т. д. №150/2024г. по описа на Апелативен съд - В. Т. в частта относно разноските, като бъде намалено присъденото с решение №41/11.04.2024г. по т. д. №117/2023г. по описа на Окръжен съд - Плевен, на основание чл. 38, ал.2 ЗЗД, адвокатско възнаграждение в размер на 2210.08 лева на адв. Н. М. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство, като неоснователна. Решаващият състав, след като е възприел, че в хода на първоинстанционното производство в рамките на две проведени открити съдебни заседания са изслушани две съдебни експертизи, разпитвани са свидетели, като е отчел фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа от адв.Н. М. и изхода от въззивното производство, е намерил, че не следва да намалява определеното от окръжния съд на основание чл.38, ал.2 ЗЗД адвокатско възнаграждение в размер на 2210.08 лева за първоинстанционното производство. Позовал се е на разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по т. д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (с променено заглавие Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр.14 от 2025г.) не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир на съдебния състав. Адвокатското възнаграждение не може да е обусловено единствено и само от материалния интерес, без да бъдат отчитани фактическата и правната сложност на конкретното дело и извършената от адвоката работа.

Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е основателна. В процесната хипотеза от страна на молителя по чл.248 ГПК не е направено искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност спрямо фактическата и правна сложност на делото, нито е оспорено определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение като определено в нарушение закона. Искането на застрахователя е да бъде намалено определеното и неоспорено адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора пред въззивния съд, т. е. съответно на отхвърлената от въззивния съд част от исковите претенции.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предвид изхода на спора присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. Н. М. в размер на 2210.08 лева, на основание чл. 38, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено съразмерно до сумата 1 547.06 лева.

Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №48/04.03.2025г. по в. т.д.№ 150/2024г. на Апелативен съд - В. Т. като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение №130/20.12.2024г., постановено по в. т.д. №150/2024г. по описа на Апелативен съд -В. Т. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта на разноските, КАТО ВМЕСТО „Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на адв.Н. М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 210.08 лева съобразно уважената част от иска“ СЛЕДВА да се чете „Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на адв.Н. М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 547.06 лева съобразно уважената част от иска“.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: