Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) [населено място], при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 2938 от 27.04.2015 г.,постановено по адм. д. № 8298/2014г. по описа Административния съд - С. град, с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/10.01.2013г., издаден от Р. Г. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО С., поправен с РАПРА №1400756/17.02.2014г. в частта, потвърден с решение №1195/04.07.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място], при ЦУ на НАП относно установения корпоративен данък за 2006г. в размер на 645 031.48 лв. и за 2007 г. в размер на 1 220 037.56 лв., ведно със съответните лихви.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - [фирма], представлявано от изпълнителния си директор П. Д., чрез процесуалния си представител адв. Г. К. в съдебно заседание и в депозиран отговор на касационната жалба по делото, взема становище, че касационната жалба е неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, О. отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил ревизионен акт №[ЕИК]/10.01.2013г., издаден от Р. Г. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО С., поправен с РАПРА №1400756/17.02.2014г. в частта, потвърден с решение №1195/04.07.2014г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място], при ЦУ на НАП относно установения корпоративен данък за 2006г. в размер на 645 031.48 лв. и за 2007 г. в размер на 1 220 037.56 лв., ведно със съответните лихви.

За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи се споделят от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд е намерил, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен относно установения корпоративен данък за 2006г. в размер на 645 031.48 лв., като е приел за основателно възражението на дружеството - жалбоподател, че досежно така определените задължения е изтекла 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 171 от ДОПК.

За да отмени РА в частта по ЗКПО за 2007г. съдът е приел, че от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ е установено по безспорен начин, че при извършената проверка в счетоводството на ревизираното дружество, същото е начислило правилно разходи за амортизации и съответно с техния размер правилно е извършило и намаление на декларирания счетоводен финансов резултат по ЗКПО за 2007г.. Решението е правилно.

Относно разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност, правилото е, че следва да се приложи онзи институт на погасителната давност, който е действал към момента на тяхното възникване. В случая приложима е нормата на чл. 140, ал. 1 Д. (отм.), която определя, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Легалното понятие за "публични вземания" е регламентирано в чл. 13 от Д. (отм.). Давността спира, когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но не за повече от една година - чл. 141, ал. 1, т. 1 от Д. (отм.).

Релевантна за определяне на началния момент на срока за спиране на давността е датата на издаване на ЗВР. Съгласно императивната разпоредба на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, поради което правилно административният съд е определил датата на прекъсването на давността, а именно от датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че макар към момента на образуване на ревизионното производство - 13.12.2012 г., давността все още да не е била изтекла, несъмнено към момента на издаване на ревизионния акт - 10.01.2013 г., давността по чл. 140, ал. 1 от Д. (отм.) е била изтекла. Давността за задълженията по ЗКПО отм. за 2006г. е била спряна от 13.12.2012 г. до 13.12.2013 г. Следователно, към датата на спиране на давността, е изтекъл следният период от време за данъчен период 2006г. – изтекъл давностен срок от 4 години, 11 месеца и 13 дни (от 01.01.2008 г. до 13.12.2012г.).

Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл имат разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от Д. (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и относно това, че спирането на ревизията на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, не води до спиране на давността. Това е така, тъй като спирането на ревизионното производство в случая не се отразява при изчисляване на давността, доколкото течението на давностния срок при всички случаи се счита за спряно за максималния допустим срок от една година.

По отношение на установеното задължение по ЗКПО за 2007 г. съдът обосновано е приел, че РА е незаконосъобразен. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на ССчЕ е прието, че [фирма] е начислило правилно разходи за амортизации и съответно с техния размер правилно е извършило и намаление на декларирания счетоводен финансов резултат по ЗКПО за 2007г.

Коректно определената справедлива пазарна стойност на активите със заключението на ССчЕ, според настоящият състав кореспондира с определената пазарна стойност на активите от жалбоподателя, като опровергават установените от решаващия орган стойности пазарна стойност от 93 060.00 лв. за 37 машини, отразени в 33 фактури, издадени от [фирма] и 286 370,00 лв. за 85 машини, отразени в 85 фактури, издадени от [фирма]. Същите стойности са определени от вещото лице съответно на 10 9980707лв. пазарна стойност на активите без ДДС с доставчик [фирма] и 28 143 846 лв. стойности пазарна стойност на активите без ДДС с доставчик [фирма].

Вещото лице е потвърдило, че е използвало втория от нормативно регламентираните методи на определяне на пазарни цени (по двете приложими наредби) - метод на пазарните цени. За разлика от заключението, изготвено по време на ревизията, в приетото по делото заключение са посочени 6 различни пазарни аналога - сключени по същото време сделки и отнасящи се за същите активи.

По делото са приобщени като доказателства документите, които са послужили за изготвяне заключенията на вещите лица – съответно на 16.12.2014г. относно ССЕ и на 24.02.2015г. относно оценителската експертиза.

Вещото лице по ССчЕ е изложило изводи, за неприложимостта на използвания метод в Експертната оценка за определяне на стойността на процесните машини към момента на придобиването им. Посочил е, че е невъзможно да бъде извършен оглед и да се установи съответното състояние на активите към момента на закупуването им, тяхното износване и обща амортизация, доколкото от тогава до сега са изминали повече от 7 години. В този смисъл, състоянието на процесните машини към дата на извършването на експертната оценка е без значение, доколкото същите не се експлоатират. Правилно вещото лице по ССчЕ е използвало за сравнение актуални към момента на придобиването на активите пазарни аналози на такива машини. Вещото лице разполага с така информация на база на минали сделки със същите активи. Безспорно избора на използвания метод е съобразен с последното обстоятелство, като е изготвено заключение, опровергаващо изцяло изготвената в хода на ревизията експертна оценка. Коректно определената справедлива пазарна стойност на активите със заключението на ССчЕ кореспондира с определената пазарна стойност на активите от жалбоподателя, като опровергават установените от решаващия орган стойности. Същите стойности са определени от вещото лице съответно на 10 9980707лв. пазарна стойност на активите без ДДС с доставчик [фирма] и 28 143 846 лв. стойности пазарна стойност на активите без ДДС с доставчик [фирма].

Поради изложеното правилно съдът приема, че приетото по делото заключение по оценителската експертиза, подкрепено и от заключението на вещото лице относно осчетоводяването на насрещни приходи съгласно посочената цена във фактурите от страна на доставчиците, оборват констатациите на РА.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че ССчЕ е изготвена не по посочените в §1 т.10 от ДР на ДОПК и Наредба №Н-9/2006г. методи за определяне на пазарни стойности. Вещото лице е изготвило експертизата в съответствие с разпоредбите на Наредба № 5/26.02.1999г. и Наредба № Н-9/14.08.2006г. и методиките за определяне на пазарните цени, като използвания от него метод е - метод на пазарните цени.

Правилно и законосъобразно [фирма] е начислило разходи за амортизации, и съответно с техния размер правомерно е извършило и намаление на декларирания счетоводен финансов резултат по ЗКПО за отчетната 2007г. В този симисъл, ревизионният акт правилно е отменен относно определения допълнителен корпоративен данък за 2007г. в размер на 1 220 037.56 лв., ведно с начислената лихва.

Съдът е достигнал до правилния извод, подкрепен от доказателствата по делото, от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ и от С. относно начисляването на амортизации, поради което решението следва да се остави в сила.

Разноски не се дължат на ответника по касация за това производство, тъй като такива не са доказани и не са претендирани.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2938 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 8298/2014г. по описа Административния съд - С. град.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: