Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат П., като пълномощник на С. В. М. от [населено място], срещу решение № 3186 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 1496/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, 16 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, включително и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът – директора на Дирекция „Социално подпомагане – К. село” - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 3186 от 08.05.2015 г. по адм. д. № 1496/2015 г., Административен съд - София град, първо отделение, 16 състав, е отхвърлил жалбата на С. В. М. от [населено място] срещу заповед № 912 от 05.01.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане - К. село” - [населено място], потвърдена с решение № РД 01 - 64 от 03.02.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място]. Съдът е приел, че Лечебно-възстановителната база на Народното събрание в [населено място], където М. е пребивавал през периода 30.11.2014 г. – 06.12.2014 г., не представлява обект, отговарящ на изискванията на

Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ф. и рехабилитационна медицина"

, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в сила от 04.07.2014 г. Направен е изводът, че административният орган законосъобразно е отказал исканата добавка.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния...