Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] против Решение № 5/24.01.2015 г., постановено по административно дело № 874/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/12.08.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 423/30.10.2014 г. на и. д.директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която са установени задължения за довнасяне на декларирания като преотстъпен по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данък за 2011 г. в размер на 47 085,57 лева, ведно с лихвите по посочената сума; в частта, с която с РА не е признато преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 54 395,27 лева и в частта, с която с РА е установено задължение по чл. 86 от ЗКПО в размер на 4 328,93 лева – задължение за лихви върху невнесени авансови вноски.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК
. Оспорва се извършеното от съда тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като се излагат доводи, че тази норма е неприложима в случая, тъй като от приложното й поле са изключени физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които не са еднолични търговски, в която категория попада ревизираното лице. По изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Ц. Н. против ревизионния акт.
Ответникът се представлява от адвокат Х., който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд – В. Т.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставен в сила, като правилно и законосъоразно.
Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК .
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Основният спор между ревизираното лице и приходната администрация е правен и е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Съгласно тази норма в приложимата й редакция, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б от ЗКПО
. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО
се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО
/в приложимата й по време редакция/ предвижда, че данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации и 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1.
В конкретния случай, не е било спорно, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), регистриран е по ЗДДС, и е формирал годишната данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. и 2012 г. по реда на чл. 29а, съответно по чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ като едноличен търговец. Не е спорно и обстоятелството, че са налице условията по чл. 189б от ЗКПО, за наличието на които са представени множество документи в ревизионното производство.
Правилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ
, като е приел, че към процесните данъчни периоди от приложното й поле не са изключени земеделските производители, регистрирани по ЗДДС
, но нерегистрирани като еднолични търговци. Въз основа на този извод процесния ревизионен акт като незаконосъобразен, правилно е отменен от съда.
Граматичното и логично тълкуване на посочената норма не обосновава извода, че правото на преотстъпване на данъка е предоставено единствено на регистрираните еднолични търговци, тъй като понятието "едноличен търговец" е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец", а субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". Законодателят не е уточнил, че в кръга на субектите на държавна помощ се включват само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, поради което стриктното тълкуване на нормата не дава основание да се приеме обратното. Този извод не се променя от последващото изменение на
чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ
/доп. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г./, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по
, тъй като тази разпоредба е материално-правна, тоест е приложима за правоотношенията, възникнали след нейното приемане при условие, че не й е придадено обратно действие. Съгласно
§ 26 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ
- ДВ. бр. 95/09 г.,
преотстъпването на данъка по
е обусловено от нотификацията му с положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи до 31.03.2011 г. Това е сторено с Решение № С /2011/863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, съобразно § 10 от което, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. В цитираното решение е уточнено, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България, а целта на помощта, за която е поискано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Тези разяснения, съотнесени към разпоредбата на
, сочат, че към 2011 г. и 2012 г. право на регламентираното данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък, независимо от правноорганизационната форма под която се осъществява тази дейност.
Законосъобразни са изводите на съда и относно отпадане на задължението за лихви върху невнесени авансови вноски. Тъй като в случая преотстъпеният данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е недължим, то е приложима разпоредбата на чл. 91 от ЗКПО, съгласно която при преотстъпване на корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционални на размера на преотстъпването, съответно не се дължат лихви върху преотстъпените авансови вноски.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/24.01.2015 г., постановено по административно дело № 874/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т.
Решението е окончателно.
Особено мнение: