Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по жалба на кмета на С. О срещу решение № 2852 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 285/2015 г. на Административен съд София - град, с което е
отменен ревизионен акт № МДТ – РД – 01 -07-64 от 25.09.2014 г., издаден от органи по приходите в дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” на Столична община, в частта на установените с него задължения за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. за 5 броя нежилищни имоти, собственост на [фирма], находящи се в район „Надежда“, местност „Н. – И. – запад“
I и II част, както следва: за имот, представляващ УПИ – VI – 996 и сгради в размер общо на 5336,40 лева главница и съответните лихви, за имот, представляващ УПИ VI – 999 в размер общо на 360,48 лева главница и съответните лихви, за имот, представляващ УПИ V – 995 и сграда в размер общо на 10633,80 лева главница и съответните лихви, за имот, представляващ УПИ V – 994 и сграда в размер общо на 5973,19 лева и съответните лихви и за имот, представляващ УПИ I – 993 и сгради общо в размер на 9537,15 лева и съответните лихви.
Сочи касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като за недвижимите имоти собственост на дружеството следва да се заплащат такси за битови отпадъци за почистване на териториите за обществено ползване съгласно чл. 63, ал.1 от ЗМДТ и чл.19, ал. 4 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на Столична община, които съдът неправилно приложил. Излага доводи, че почистване е извършвано на територията на Столична община. Счита, че фактите са установени правилно от съда. Дружеството е направило уточнение, че обжалва таксата за битови отпадъци само в частта й за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване относно петте имота, което е единственият спорен въпрос, дружеството не е поддържало жалбата относно таксата за битови отпадъци в другите два компонента за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че не е спорно, че имотите не са включени в оперативния план на Столична община за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните години, поради неизградена инфраструктура. Правилно е прието от съда, че за да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата. Имотите се намират в промишлена зона, която не е в квартала и е със самостоятелно промишлено предназначение, поради което се извършват дейности единствено по сметосъбиране. Правилно съдът е приел, че на основание чл. 71, ал.2 ЗМДТ такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК
в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на такса битови отпадъци, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. От касатора не се доказва, че в територията, в която се намира имотите на [фирма] се предоставя услугата „поддържане на чистотата на територия за обществено ползване”.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът е установил, че с писма изх. № СИ-2600/333/2/07.05.2013 г. и изх. № СИ – 2600/333/Б/22.07.2013 г. на директора на Столичен инспекторат дружеството жалбоподател е уведомено, че имотите му, които се намират в С., район Надежда[жк], местност Н. – И. Запад поради лоша инфраструктура на улицата не са включени в оперативния план за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Видно от писмо изх. № СИ- 2600/333/7/02.09.2013 г. на директора на Столичен инспекторат за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. улицата, на която се намират имотите в [населено място], район Надежда,[жк], местност Н. – И. Запад не е включена в оперативния план за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поради неизградена инфраструктура. У
правителят на „Консорциум „АЕС – Х – Б. П.", изпълнител по договор РД – 55-435/23.08.2010 г. със СО за събиране и транспортиране на битови отпадъци, разполагане и поддържка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на район „И.“, „Надежда“ и „С.“ е издал уверение, че не е извършвал услуги по поддържане чистотата на територията, находяща се в [населено място], район „Надежда“, кв. "И.", местност Н. –
Запад (УПИ I – 993, УПИ IV -994, УПИ V – 995, УПИ VI – 996 и УПИ 999 ) с изключение на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Дейностите ръчно метене, машинно метене, машинно миене, почистване на улични кошчета, зимно почистване и други дейности не са извършвани на тези имоти, тъй като същите не са включени в оперативния план за улично почистване на район „Надежда“ и не са възлагани за изпълнение по договора.
Свидетелката дала показания, че до имотите няма изградена инфраструктура, няма градски транспорт, няма път. Извършват се дейности единствено по сметосъбиране, имотите се намират в промишлената зона, която не е в квартала и е със самостоятелно промишлено предназначение. В тази зона няма други сгради с обществено предназначение.
Съдът посочил, че въпреки дадените указания не са представени доказателства, че за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. за имотите, собственост на [фирма] , находящи се в С., район „Надежда“, кв. "И.", Н. – И. Запад
, от страна на Столична община е предоставяна услугата почистване на териториите за обществено ползване, приел за установено от фактическа страна, че услугата не е предоставяна.
Изложил мотиви, че по делото безспорно е установено, както от писмата на директора на Столичен инспекторат, така и от издаденото удостоверение от управителя на „Консорциум „АЕС – Х –Б. П.“, че процесните имоти не са включени в оперативния план на Столична община за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните години, поради неизградена инфраструктура. Представените по делото доказателства за фактическо извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината сочат на липсата на реално предоставяне на конкретната услуга. След като услугата не е предоставяна от Столична община установяването на задължения за нея е в нарушение на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Решението е неправилно. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Чле
н 63, ал. 2 от ЗМДТ изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
В заповед № РД-09-1552 от 29.10.2009 г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е посочен само един имот, който не е собственост на жалбоподателя, попадащ извън границите на територията на район "Надежда" в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, а съгласно заповедта за имотите, находящи се в границите по т.1 се оказват трите вида услуги, вкл. чистота на териториите за обществено ползване.
Със заповед № РД-09-1792 от 29.10.2010 г. на основание чл. 63, ал.2 от ЗМДТ са определени границите на територията на район "Надежда" в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. В т.1 от заповедта за Промишлена зона "И." и кв. И. жилищна и промишлена територия са посочени наименованията на улиците, в границите на които се извършват услугите. В т. 2 от заповедта е записано, че имоти, попадащи извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване са всички имоти извън посочените граници по т.1. Съгласно
т. 4 за имотите
,
находящи се в границите по т.1
се оказват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения,
чистота на териториите за обществено ползване.
Според т. 5 от същата заповед
за имотите по т.2 се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване.
В този смисъл са и заповед № РД-09-1819 от 31.10.2011 г., заповед № РД-09-719/30.10.2012 г.
В административния акт не е посочено и съдът не е установил, че имотите попадат в границите по т.1 от заповедта, в границите на посочените улици, в административния акт не е посочено наименование на улицата на която се намират имотите. Независимо от това, не се спори, че за имотите се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, поради което следва да се приеме, че те попадат в границите, в които се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а съгласно т .4 от заповедта за имотите намиращи в границите по т.1 се оказва и услугата поддържане на териториите за обществено ползване.
Освен това, независимо дали имотите попадат в границите на територията на която се извършва услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължи за имотите попадащи извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно чл. 19 ал. 4 от Наредбата и съгласно т. 5 от заповедта по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. В чл. 19 ал. 4 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на Столична община е предвидено, че за имоти на предприятия и граждани, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията, респ. на данъчната оценка на имотите на гражданите.
Съгласно т. 5 от заповеда
по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ за имоти
, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване.
Касационният жалбоподател не твърди, че услугата е предоставена на територията на местност Н. – И. Запад, а на територията на цялата Столична община, поради което счита, че се дължи такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Независимо от това от писмените доказателства представени по делото се установява, че е извършвана услугата поддържане чистотата на територията за обществено ползване в район "Надежда", промишлената зона "И.", в местността Н. – И. Запад, където се намират имотите на жалбоподателя. Неправилно съдът е приел, че не са налице доказателства за предоставяне на услугата поддържане чистотата на територията за обществено ползване в района.
Изяснено е, че процесните имоти не са включени в оперативния план на Столична община за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните години, поради неизградена инфраструктура.
Независимо от това след като на територията на промишлената зона е предоставяна услугата поддържане на територията за обществено ползване следва за се приеме, че услугата е предоставяна и за имотите на жалбоподателя, намиращи се в промишлената зона.
Р. акт в частта относно другите компоненти на таксата за битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на депа не е отменен от съда и не е бил предмет на жалбата, с оглед уточнението на дружеството.
Решението на административния съд следва да се отмени, като се постанови решение, с което да се отхвърли подадената жалба срещу ревизиония акт в обжалваната част. На Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1485 лв. за касационната инстанция, изчислена върху сумата 31841 лв. материален интерес, на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал.1, изр. трето ДОПК.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2852 от 23.04.2015 г. по адм. д. № 285/2015 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № МДТ – РД – 01 -07-64 от 25.09.2014 г., издаден от органи по приходите в дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” на Столична община, в частта на установените с него задължения за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. за 5 броя нежилищни имоти, собственост на [фирма], находящи се в район „Надежда“, местност „Н. – И. – запад“
I и II част, както следва: за имот, представляващ УПИ – VI – 996 и сгради в размер общо на 5336,40 лева главница и съответните лихви, за имот, представляващ УПИ VI – 999 в размер общо на 360,48 лева главница и съответните лихви, за имот, представляващ УПИ V – 995 и сграда в размер общо на 10633,80 лева главница и съответните лихви, за имот, представляващ УПИ V – 994 и сграда в размер общо на 5973,19 лева и съответните лихви и за имот, представляващ УПИ I – 993 и сгради общо в размер на 9537,15 лева и съответните лихви.
О. [] да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 1485 лв. за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение:
Особено мнение на съдия П. Н. :
Считам, че решението на административния съд е правилно.
Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Член 63, ал. 2 от ЗМДТ изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
Със заповед № РД-09-1792 от 29.10.2010 г. на основание чл. 63, ал.2 от ЗМДТ са определени границите на територията на район "Надежда" в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. В т.1 от заповедта за Промишлена зона "И." и кв. И. жилищна и промишлена територия са посочени наименованията на улиците, в границите на които се извършват услугите. В т. 2 от заповедта е записано, че имоти, попадащи извън границите на сметосъбиране и сметоизвозване са всички имоти извън посочените граници по т.1. Съгласно т. 4 за имотите, находящи се в границите по т.1 се оказват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Според т. 5 от същата заповед за имотите по т.2 се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. В този смисъл са и заповед № РД-09-1819 от 31.10.2011 г., заповед № РД-09-719/30.10.2012 г.
В административния акт не е посочено и съдът не е установил, че имотите попадат в границите по т.1 от заповедта, в границите на посочените улици, в административния акт не е посочено наименование на улицата на която се намират имотите. Не се спори, че за имотите се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване от което може да се направи косвен извод, че имотите попадат в границите, в които се извършват двете услуги. Задължението за всяка услуга се дължи отделно, поради което обстоятелството, че е платена такса за сметосъбиране и сметоизвозване, не означава, че се дължи такса и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, ако услугата не се предоставя.
Като се има предвид, че от административния акт не се установява имотите на дружеството да попадат в границите на улиците в които се извършват сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, както и доводите на касационния жалбоподател, че се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за имотите попадащи извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно чл. 19 ал. 4 от Наредбата, следва да се приеме, че не се установява имотите да попадат в границите в които са извършва сметосъбиране и сметоизвозване. В чл. 19 ал. 4 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на Столична община е предвидено, че за имоти на предприятия и граждани, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията, респ. на данъчната оценка на имотите на гражданите.
Следователно не се установява извършено на това основание - т.4 от заповедта /включване в границите в които се извършва услугата/ поддържане на териториите за обществено ползване в местността местност Н. – Запад. Съгласно т. 5 от заповедта за имоти, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, но в чл. 71, т.2 от ЗМДТ е предвидено, че не се събира такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. В случая е установено, че услугата не е предоставена от общината за имотите на жалбоподателя, поради неизградена инфрастуктура. Административният орган не твърди, че услугата е предоставена на територията на местност Н. – И. Запад, а излага доводи, че е предоставена на територията на цялата Столична община, поради което счита, че се дължи такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това разбиране обезмисля разпоредбата на 71, т.2 от ЗМДТ предвиждаща, че не се събира такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, законът няма предвид услугата да се предоставя на територията на цялата община.
Изяснено е, че процесните имоти не са включени в оперативния план на Столична община за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните години, поради неизградена инфраструктура. От заповедта, издадена на основание
чл.63,ал.2
и
чл.71
от
ЗМДТ
и
чл.44,ал.1,т.1
и
ал.2
от
ЗМСМА
, в която са определени границите на територията на район „Надежда“ в които се извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, не се установява да попадат процесните имоти, намиращи се в местност Н. – И. Запад. Административният орган не твърди и не доказва, че имотите попадат по заповедта в границите, в които се извършва услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Дори и да попадат в тези граници, безспорно е, въз основа на представените удостоверения, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за процесния период не е предоставяна за имотите на дружеството. Няма твърдения от касационния жалбоподател и административният съд не е установил, че е извършвано почистване на територията за обществено ползване в местност Н. – И. Запад, където се намират имотите.
Съдът правилно е отменил ревизионният акт в частта, с която за процесните пет имота е начислена такса за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване за процесния период, като за всеки имот е сборувал посочените суми по ревизионния акт за този компонент за съответната година.
Съдия :