Производство по чл.160, ал.6.от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Мюсюлманско изповедание” моли да бъде отменено решение № 4103/20.06.2014г. по адм. д.№ 10973/2012г. на АССГ, с която е отхвърлена жалбата против РА № [ЕГН]/31.05.2012г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-С. по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № [ЕГН]/31.05.2012г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения по ЗДДС отм. и ЗДДС за периода м.12.2006г. – м.8.2010г. с лихви, данък по чл.4, ал.1 от ЗКПО отм. за 2006г. 14 657,85лв с лихви, данък по чл.248 от ЗКПО: за 2007г. 15 939,45лв с лихви, за 2008г. – 31 024,11лв с лихви и за 2009г. – 34 102,25лв с лихви, лихви по данък по чл.36 от ЗКПО отм. 239,14лв, лихви за данък по чл.38 ЗОДФЛ отм. за 2006г. 134,46лв, 31,35лв лихви за данък по чл.42 от ЗДДФЛ за 2007г., данък по чл.42 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2008г. - 28.02.2011г. с лихви, лихви по вноски за ДОО за 2006г. – м.4.2007г., вноски за ДОО с лихви за периода м.5.2007г. – м.2.2011г., вноски с лихви за ЗО за периода м.1.2006г. – м.2.2011г., вноски с лихви за ДЗПО-УПФ за периода м.1.2006г. – м.2.2011г.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия №1007536/08.09.2010г., връчена на представител на ревизираното лице на 5.10.2010г. и е продължила до 5.12.2011г. Били са издадени две заповеди от изпълнителния директор на НАП за удължаване срока на ревизията по чл.114, ал.4 от ДОПК преди да изтече срока на ревизията по заповедите за възлагане на ревизия. Всяка от заповедите за възлагане на ревизията е издавана преди да изтече срокът на предишната, поради което възражението на касатора, че са издавани заповеди за продължаване срока на ревизията след като срока по нея е изтекъл е неоснователно. С издаването на две заповеди на изпълнителния директор на НАП за удължаване на срока на ревизията не е допуснато нарушение на чл.114, ал.4 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ, бр.14/15.02.2011г., който позволява срокът на ревизията да бъде удължен общо до не повече от три години при особена фактическа сложност на конкретния случай. Разпоредбата позволява издаването на повече от една заповед на изпълнителния директор за удължаване на срока на ревизията, която следва да приключи преди да изтекат три години.

Неправилно съдът е приел, че е налице нарушение на чл.114, ал.2 от ДОПК при издаване на втората ЗВР №1011378/29.12.2010г. Първата ЗВР е връчена на ревизираното лице на 5.10.2010г., поради което определеният с нея срок на ревизията от три месеца изтича на 5.01.2011г., а издадената на 29.12.2010г. втора ЗВР за удължаване срока на ревизията е издадена в срок. Неправилният извод на съда за допуснато процесуално нарушение при възлагането на ревизията не се отразява на правилния краен извод на съда за валидност на РА и не съставлява отменително основание.

Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена със събраните доказателства относно определения данък по чл.38 от ЗОДФЛ отм. за 2006г., данък по чл.42/49 от ЗДДФЛ с лихви и задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за УПФ. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения и дължимите осигурителни вноски, съответни на изплатените възнаграждения, на служителите на ревизираното лице. По решение на Висшия мюсюлмански съвет част от получените суми като дарения са използвани за доплащане на служителите на ревизираното лице по трудово правоотношение. Правилен е изводът на съда, че изплатените възнаграждения на служителите се изплащат ежемесечно и представляват част от трудовото възнаграждение на служителите, поради което в РА законосъобразно са определени данък върху доходите с лихви и дължимите осигурителни, здравни и ДЗПО-УПФ вноски. Изводът на съда се подкрепя от заключението на вещото лице, което в съдебно заседание на 20.05.2014г. е дало заключение, че постъпилите дарения се осчетоводяват по сметка 713 – приходи от дарения, а при изплащане на суми от даренията на работниците е отразяван разход по тази сметка и кредит по сметка 421 – персонал – разходи за заплати.

Неоснователен е доводът за двойно данъчно облагане на сумите от дарения. След като са изплатени допълнителни възнаграждения на служителите ежемесечно, за последните е налице облагаем доход, върху който се дължи данък върху дохода и осигурителни вноски в определените в РА размери с лихви. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.

С първата ЗВР е възложено извършване на ревизия за определяне на корпоративен данък за 2006г. по ЗКПО отм. и по ЗКПО за 2007г. – 2009г. Впоследствие обхватът на ревизията е разширен като е възложено определяне на данък по чл.4, ал.1 от ЗКПО отм. за 2006г. и по чл.248 от ЗКПО за 2007г. – 2009г. В РД е констатирано, че доходите от отдаване под наем на земеделски имоти и под аренда следва да се облагат по чл. 4, ал.1 от ЗКПО отм. за 2006г. и по чл.248 от ЗКПО за 2007г. – 2009г. и не следва да се определя корпоративен данък върху печалбите от тези доходи за периода 2006г. – 2009г. В РА са определени задължения за 2006г. по чл.4 от ЗКПО отм. в размер 14 657,85лв с 10 433,24лв лихви, определени са задължения по чл.248 от ЗКПО: за 2007г. – данък 15 939,45лв с 8704,29лв лихви, за 2008г. – данък 31 024,11лв с 12 919,86лв лихви и за 2009г. – данък 34 102,25лв с 9830,88лв лихви. В РД е прието, че данъкът по чл.4 от ЗКПО отм. и по чл.248 от ЗКПО е алтернативен на корпоративния данък. По тези разпоредби е уредено облагането на доходите от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. В РА са определени данъчните задължения върху приходите от отдаване под наем и аренда на недвижимо имущество за 2006г. в размер 4% на основание чл.2в и чл.46б от ЗКПО отм. , и на основание чл.249 ЗКПО в размер 3% за данъка върху приходите за останалите 2007г. – 2009г. Съдът е цитирал относимите разпоредби от ЗКПО отм. - чл.4, ал.1, чл.2в и от ЗКПО – чл.1, т.7, чл.5, ал.4, т.2, чл.248 и чл.249, обсъдил е неоспореното от страните заключение на вещото лице, според което изчисленията в РА на данъка върху приходите от наеми и дължимите лихви са правилно определени. Предвид заключението на вещото лице съдът е отхвърлил жалбата в тази част. Въпреки, че е цитирал изброените разпоредби съдът е направил незаконосъобразен извод, че по тях може да се определи алтернативен данък върху приходите от наеми на вероизповеданието в размерите, приложими за бюджетните предприятия.

За 2006г. по чл.4, ал.1 от ЗКПО отм. юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл.1 от ТЗ, извършени по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. Според чл.2в от ЗКПО отм. бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите от дейностите по чл.4, ал.1 вместо с корпоративен данък. Съгласно чл.46б от ЗКПО отм. данъкът по чл.2в е в размер 4%, а за общините – 3%. В тази уредба липсва данъчна ставка за облагане доходите на вероизповеданията от отдаване под наем на имущество, липсва и забрана като тази в чл.2в от ЗКПО отм. , относима само за бюджетните предприятия, приходите от дейността им по чл.4, ал.1 да се облагат корпоративен данък. За тях предвиденият данък по чл.4, ал.1 от ЗКПО отм. е със ставка 0 и неправилно в РА е определен дължим данък с лихви по чл.4, ал.1 от ЗКПО отм. за 2006г., вместо да се определи корпоративен данък. По чл.60, ал.1 от Конституцията на Р. Б данъците се установяват със закон, а според ал.2 данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Цитираната уредба налага стриктно тълкуване на законовите норми, установяващи данъчните задължения на лицата. При липса на данъчна ставка за определяне на данъка по чл.4, ал.1 от ЗКПО отм. , който организациите на вероизповеданията да заплащат незаконосъобразно органите по приходите са приложими данъчната ставка по чл.46б от ЗКПО отм. относима за облагането на бюджетните предприятия, предвид чл.2в от ЗКПО отм. .

За 2007г. – 2009г. по чл.1, т.2 от ЗКПО по този закон е уредено облагането на печалбите на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. В РД като основание за определяне на данъчни задължения по чл.248 от ЗКПО е посочен чл.1, т.7 от ЗКПО, според който този закон урежда облагането на приходите от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия. По чл.5, ал.1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък. Според чл.5, ал.4, т.2 от ЗКПО с алтернативен корпоративен данък се облагат приходите от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия. От анализа на чл.1, т.2 и 7 и чл.5, ал.1 и ал.4, т.2 от ЗКПО следва, че за доходите на организациите на вероизповеданията от отдаване под наем на имущества не е предвиден алтернативен данък. Според чл.248 от ЗКПО приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл.1 от ТЗ, както и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава. По чл.249 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху приходите са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година. Съгласно чл.250, ал.1 от ЗКПО данъчната ставка на данъка върху приходите е 3%, а според ал.2 данъчната ставка на същия данък за общините е 2%. Цитирана уредба не позволява облагане на приходите от наеми на вероизповеданията да бъдат обложени със ставката по чл.250, ал.1 от ЗКПО. От анализа на чл.1, т.2 и 7 и чл.5, ал.1 и ал.4, т.2 от ЗКПО следва, че за доходите на организациите на вероизповеданията от отдаване под наем на имущества не е предвиден алтернативен данък. При действието на ЗКПО предвид чл.1, т.2 от ЗКПО за стопанската дейност на организациите на вероизповеданията следва да се определя корпоративен данък.

В РД на стр.542 при описание на приходите на ревизираното лице е въведена графа „субсидии/дарения”. Видно от цитираните справки, представени от касатора в сметка 714 се водят субсидии, а в сметка 713 – дарения. По Закон за държавния бюджет на Р. Б в чл.5 за 2006г. и 2007г. и в чл.6 за 2008г. и 2009г. в разходите на централния бюджет за Министерския съвет са включени субсидии за вероизповеданията. Съгласно чл.13, ал.2 от Конституцията на Р. Б религиозните институции са отделени от държавата. Неправилно органите по приходите и съдът са приели Мюсюлманското изповедание за бюджетно предприятие. В същия смисъл е и писмо изх.№53-00-183/15.04.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП”-С. до касатора /стр.157 от делото на АССГ/. Касаторът не отговаря на определението за бюджетно предприятие в §1, т.1 от ЗСч отм. в приложимата за периода редакция от ДВ, бр.102/20.12.2005г., според който „бюджетни предприятия” са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закон за устройството на държавния бюджет и Закон за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции с включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма. Според §1, т.14 от действащия за ревизирания период Закон за устройството на държавния бюджет отм. „консолидираната фискална програма” включва държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, бюджетите на Б., БНР, държавните висши училища, Б., извънбюджетните сметки и фондове и другите бюджетни предприятия по смисъла на §1, т.1 от ЗСч. Цитираните определяния налагат извод, че изплащаните субсидии на вероизповеданието, неговите сметки и операции не са включени в консолидираната фискална програма, поради което организацията на "Мюсюлманското изповедание" не представлява бюджетно предприятие по смисъла на ЗСч отм. , Предвид цитирания чл.13, ал.2 и чл.60, ал.2 от Конституцията на Р. Б незаконосъобразно органите по приходите и съдът са приели вероизповеданието за бюджетно предприятие.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за 2006г. по чл.4 от ЗКПО отм. в размер 14 657,85лв с 10 433,24лв лихви, и са определени задължения по чл.248 от ЗКПО: за 2007г. – данък 15 939,45лв с 8704,29лв лихви, за 2008г. – данък 31 024,11лв с 12 919,86лв лихви и за 2009г. – данък 34 102,25лв с 9830,88лв лихви и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част като незаконосъобразен.

В частта по ЗДДС в РА е начислен ДДС за ревизираните периоди върху приходите от наеми на отдадени под наем имоти на касатора, за които не са издадени фактури и не е начислен ДДС от ревизираното лице. Съдът е приел, че не е доказано твърдението на касатора, че са извършвани религиозни дейности в отдадените под наем обекти, нито би могло да се извършват религиозни дейности в тях предвид приложените договори за отдаване под наем на имотите, от които е видно, че се предоставят на наемателите за извършване на стопанската им дейност. Касаторът поддържа, че не са издавани фактури, тъй като договорите са с изтекъл срок или са нищожни. В ревизията е установено получаването на приходи от наеми по тези договори, поради което правилен е изводът на органите по приходите и съдът, че следва да се начисли ДДС върху стойността на приходите от наеми от търговски обекти. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касаторът оспорва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на [фирма] и [фирма] за издаване на списание „Мюсюлмани”. Според съда фактурите са издадени за отпечатване на списанието, отпечатване на календари и книги, които са разпространявани от касатора по освободени доставки по чл.43 от ЗДДС. В РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС – стоките и услугите са свързани с извършване на освободена доставка по глава четвърта, в която попада чл.43 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че е възложил на „Български пощи” разпространението на списанието, което е облагаема доставка, поради което следва да му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Д. е неоснователен. По доставката от „Български пощи” с предмет – разпространение на списание, касаторът също е получател, който използва доставката за извършване на освободени доставки. Решението и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на [фирма] с предмет – изграждане на ислямско училище по договор от 2009г. Съдът е приел, че доставките на СМР са освободени по чл.43 от ЗДДС в нарушение на тази разпоредба, според която освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по ЗВ (ЗАКОН ЗЗД ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА), когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на този доставчик на основание чл.70, ал.1 т.1 от ЗДДС, тъй като услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта – по чл.43 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че изграденото училище се отдава под наем на „Средно общообразователно духовно училище”-М. по облагаема доставка, за която представя договор от 15.12.2011г. и анекси към него, които не могат да се обсъждат в касационната инстанция на основание чл.219, ал.2 от АПК. В съдебното производство съдът е изпълнил задължението си по чл.9, ал.3 и чл.171, ал.4 от АПК да укаже на жалбоподателя, че следва да докаже обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици, поради което не е допусната непълнота на доказателства по тези доставки по вина на съда. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.

В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от м.5.2010г. на [фирма] за закупен автомобил Ф. Т и по фактури от м.8 и 11.2007г., м.1, 3, 7 и 12.2008г., и м.1.2009г. на [фирма] за лизингови вноски за закупен автомобил Ф. Ф на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС, тъй като автомобилите се използват за религиозни ритуали. По обясненията на счетоводителя пред вещото лице съдът е приел тази констатация за обоснована. Според съда не са представени доказателства за използване на автомобилите за извършване на облагаеми доставки и е отхвърлил жалбата в тази част. Касаторът се позовава на решението по дело С-118/11 на С. и поддържа, че не е изяснено осчетоводени ли са автомобилите като дълготраен актив, нито е доказано, че са използвани само за освободени доставки.

Обясненията на счетоводителя пред вещото лице не са годно доказателство за използването на автомобилите, поради което необосновано съдът е приел, че автомобилите са използвани само за религиозната дейност на касатора. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди констатацията в РД на стр.446, че автомобилът „Ф. Ф” по лизингов договор е използван както за религиозната дейност на касатора, така и при осъществяването на стопанската дейност по отдаване под наем на земи, терени, търговски обекти и офиси. При цитираната констатация за лизинговите вноски за автомобилите са налице условията на чл.73, ал.1 от ЗДДС за признаване на частичен данъчен кредит по фактурите за лизинговите вноски. Ще следва да се постави допълнителна задача на счетоводната експертиза да изчисли частичния данъчен кредит по лизинговите вноски, на който има право ревизираното лице и да определи резултата за всеки от периодите със съответните лихви след тази корекция.

В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по многобройни фактури, изброени в РД на стр.397 до стр.446 за доставка на гориво на основание чл.70, ал.1 т.5 от ЗДДС като на стр.396 от РД е констатирано, че са налични два автомобили по лизингови договори, ползвани при религиозни ритуали по данни от ревизираното лице, поради което на основание чл.70, ал.1, т.1 и чл.43 от ЗДДС за закупените стоки за експлоатация и поддръжка не се дължи данъчен кредит. Споменатите данни от ревизираното лице не е посочено как са получени, има ли обяснения от ревизираното лице в този смисъл. Съдът е приел, предвид обяснения, дадени от счетоводителя, че автомобилите, респективно горивото, смазочните материали, резервните части и консумативите се използват за извършване на религиозни ритуали. Съдът не е обсъдил посочената по горе констатация на стр.446, че автомобилът „Ф. Ф” е използван при осъществяване на стопанската дейност на ревизираното лице по отдаването под наем на недвижими имоти, което налага признаване на частичен данъчен кредит по фактурите за доставка на гориво, смазочни материали, резервни части и консумативи, в който смисъл е и заключението на вещото лице, също необсъдено от съда в тази част. В преписката не са приложени обяснения от представляващ ревизираното лице и от счетоводителя в смисъла, посочен в РД и в заключението на вещото лице, поради което констатацията в РА на стр.396 за използване на автомобилите на касатора за религиозни ритуали е необоснована. На стр.2211 от преписката е приложена справка от СДВР - отдел „Пътна полиция” за автомобилите, настояща и бивша собственост на касатора, от която е видно, че последният има 16 леки автомобила и два товарни автомобила, което обстоятелство не е обсъдено от съда, както и доводът на касатора, че закупените горива, смазочни материали, резервни части и консумативи по спорните фактурите, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит са използвани не само за двата автомобила, по лизингови договори, обсъждани в РД, а за всички автомобили на ревизираното лице. По делото не са приложени фактурите за доставките на гориво, смазочни материали, резервни части и консумативи, а само техен списък. Съдът следваше да задължи ответника да представи фактурите, по които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Допуснатите процесуални нарушения от съда в тази част са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение и непопълване на делото с необходими доказателства – фактури, пътни листове, данни за осчетоводяване на автомобилите като Д.. При цитираната констатация и липсата на доказателства за коя от дейностите на ревизираното лице са използвани автомобилите, предвид факта, че ревизираното лице извършва както освободени, така и облагаеми доставки, съдът следваше да приеме, че са налице предпоставките на чл.73, ал.1 от ЗДДС за определяне на частичен данъчен кредит и по фактурите за доставка на горива, смазочни материали, резервни части и консумативи, в който смисъл е и заключението на вещото лице.

Решението в тази част, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за лизингови вноски на „Мото П.” от м.8 и 11.2007г., м.1, 3, 7 и 12.2008г., и м.1.2009г. на [фирма] и по фактура на [фирма] от м.5.2010г. като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за горива, смазочни материали, резервни части и консумативи от м.5 – 12.2008г., м.2, 4 – 9 и 12.2009г. и м.1 – 8.2010г. като неправилно, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се приложат фактурите за доставка на гориво, смазочни материали, резервни части и консумативи, които не са приложени в преписката, подредени по месеци, да се обсъдят цитираните констатации в РД и заключението на вещото лице, да се постави на вещото лице посочената по горе задача, а също да определи резултата по ДДС за всеки от месеците с лихви, след като направи изчисленията на частичния данъчен кредит по чл.73, ал.1 от ЗДДС по лизинговите вноски и фактурите за горива, смазочни материали, резервни части и консумативи, по които са зареждани автомобилите на ревизираното лице, осъществяващо както освободени, така и облагаеми доставки по отдаване под наем на недвижимо имущество.

В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските поради промяната в резултата, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. Решението в частта за разноските е изменено от съда с определение №4606/25.09.2014г., което следва да бъде отменено като определящо разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 4103/20.06.2014г. по адм. д.№ 10973/2012г. на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № [ЕГН]/31.05.2012г. на Л. П. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-С. в частта, с която са определени задължения за 2006г. по чл.4 от ЗКПО отм. в размер 14 657,85лв с 10 433,24лв лихви, и са определени задължения по чл.248 от ЗКПО: за 2007г. – данък 15 939,45лв с 8704,29лв лихви, за 2008г. – данък 31 024,11лв с 12 919,86лв лихви и за 2009г. – данък 34 102,25лв с 9830,88лв лихви и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

РА № [ЕГН]/31.05.2012г. на Л. П. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-С. в частта, с която са определени задължения за 2006г. по чл.4 от ЗКПО отм. в размер 14 657,85лв с 10 433,24лв лихви, и са определени задължения по чл.248 от ЗКПО: за 2007г. – данък 15 939,45лв с 8704,29лв лихви, за 2008г. – данък 31 024,11лв с 12 919,86лв лихви и за 2009г. – данък 34 102,25лв с 9830,88лв лихви.

ОТМЕНЯ

решение № 4103/20.06.2014г. по адм. д.№ 10973/2012г. на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мюсюлманско изповедание – С. против РА № [ЕГН]/31.05.2012г. на Л. П. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за лизингови вноски на „Мото П.” от м.8 и 11.2007г., м.1, 3, 7 и 12.2008г., и м.1.2009г. и по фактура на [фирма] от м.5.2010г., и по фактурите за горива, смазочни материали, резервни части и консумативи от м.5 – 12.2008г., м.2, 4 – 9 и 12.2009г. и м.1 – 8.2010г., а също и в частта за разноските, определени с решението и определение №4606/25.09.2014г. по същото дело.

ВРЪЩА

делото в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.