Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. срещу решение № 2094 от 30.10.2015 г. по адм. дело № 1888/2015 г. на Административен съд – Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед № С-06-1309 от 11.06.2015 г., подписана За директор ДСП – П..

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е изпратил препис от жалбата и не е дал възможност на административния орган да изрази становище по нея и да представи доказателства – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК.

Ответникът – Г. Н. Н. оспорва касационната жалба в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

По същество, Върховният административен съд, шесто отделение, установи следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Пловдив е заповед № С-06-1309/11.06.2015 г., подписана от За директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П., потвърдена с решение № РД01127/02.07.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – П., с която на Г. Н. Н. е отпусната месечна добавка по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД за детето И. К. А. в размер на 240 лева, считано от 01.04.2015 г. Жалбоподателката е останала недоволна от началния срок на отпускане на помощта, поради което е оспорила административният акт, потвърден с решението на горестоящия административен орган пред Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е обявил нищожността на оспорения акт, след като е установил, че въпреки изричното указание, дадено на административния орган заедно със съобщението за насрочване на делото, да представи доказателства за удостоверяване на компетентността, то такива не са приложени в административната преписка. Поради това е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си, следователно фактът, който е трябвало да се докаже – компетентността на административния орган, е приет за несъществуващ и е обявил за нищожна оспорената заповед.

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 163 от АПК.

На основание чл. 152, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК съдът следи служебно за комплектоване на жалбата с цялата преписка по издаването на акта. Ако преписката е непълна, съдът е длъжен са предприеме процесуални действия за представяне на всички документи, събрани в хода на административното производство. Жалбата на Г. Н. е постъпила в Административен съд – Пловдив на 21.07.2015 г. чрез Регионална дирекция за социално подпомагане – П. с адрес [населено място], [улица]. С разпореждане на съдията докладчик по адм. д. № 1888/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив делото е насрочено в открито заседание на 30.09.2015 г. от 09.10 ч. и е разпоредено да се призоват жалбоподателят и ответникът, като последният до датата на съдебното заседание да представи доказателства за компетентност. Видно от списъка на призованите лица, като ответник е посочен директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. с адрес [населено място], [улица]. Призовкарят на Административен съд – Пловдив е посетил посочения адрес, но в съобщението е отразено, че според гл. юрисконсулт на Регионална дирекция за социално подпомагане – П. М. Г., призовката е за Дирекция „Социално подпомагане“ – П., която се намира на [улица]. На 09.09.2015 г. на посочения адрес е връчено съобщение на деловодител от дирекцията, в което е отбелязано, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – П. следва да се яви на 30.09.2015 г. в 09.10 ч. в Административен съд – Пловдив за участие в съдебно заседание по адм. д. № 1888/2015 г., със страни Г. Н. и директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – П..

В разглеждания случай се установява, че в административната преписка липсва доказателства за компетентността на лицето, подписало административния акт. В случая обаче, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е уведомен за допуснатият пропуск, тъй като в съобщението, което е получил на 09.09.2015 г. е посочено само, че трябва да се яви за насроченото съдебно заседание.

В действителност Административен съд – Пловдив не е изискал от административния орган да попълни административната преписка с доказателство за наличие на компетентност (заповед за заместване/делегиране на правото да издава заповеди, като процесната), както го задължава чл. 152, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от АПК в случай, че жалбата е допустима да изпрати препис от нея на ответната страна, като й укаже, че в 14-дневен срок от получаване на преписа, може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, както и процесуалното задължение по чл. 9, ал. 3 от АПК и чл. 163, ал. 3 от АПК да укаже на административния орган в качеството му на страна – ответник в съдебното производство – необходимостта от представяне на заповед или друго доказателство за доказване на компетентността му във връзка с издаването на административния акт. Съдът не е указал разпределението на тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК.

Необходимостта от събирането на доказателства за наличието на компетентност на административния орган и извършване на съдопроизводствените действия, които първоинстанционният съд е пропуснал в производството по адм. д. № 1888/2015 г. налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2094 от 30.10.2015 г. по адм. дело № 1888/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: