Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. А. срещу решение № 661 от 09.02.2015 г. по адм. дело № 11887/2014 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № РД-44-28/25.11.2014 г. на директора на Национален исторически музей, постановено по подадено на 28.03.2014 г. в Н. заявление по ЗДОИ (по т. 2, 3, 4 и 5). Иска се отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован. Ответникът не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:

Със заявление № РД-44-28/28.03.2014 г. А. е поискала да й бъде предоставена информация по шест точки:

т. 1 - Заповед на министъра на културата с точния шифър и сигнатура за нанасяне на трайно отчетни обозначения на предметите от П. златно съкровище;

т. 2 - Протокол от 28.06.2011 г. за извършена инвентаризация на П. златно съкровище със заповед № РД-24-66/23.12.2010 година;

т. 3 - Протокол от 30.05.2013 г. за извършена инвентаризация на П. златно съкровище със заповед № РД-24-55/17.12.2012 година;

т. 4 - Протокол с точната сигнатура - цвят, букви, цифри, нанесени върху отделните съдове от П. златно съкровище на 03.04.2013 година;

т. 5 - Протокол от извършена експертиза за автентичност на предметите от П. златно съкровище, на които са нанесени инвентарни номера, отразено с протокол от 03.04.2013 година;

т. 6 - Заповед на министъра на културата за временно вписване на П. златно съкровище в Н.-С. през 1982 година.

Директорът на Н. се е произнесъл с оспореното пред АССГ решение № РД-44-28/25.11.2014 г., като по т. 1 и 6 от заявлението е препратил същото на Министерство на културата на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, по т. 5 е...