Образувано е по две касационни жалби: 1. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и 2. на началника на С.-В. против решение № 1380/18.06.2015г., постановено по адм. дело № 2294/2014г. по описа на Административен съд-Варна, с което е обявена нищожността на заповед № РД-18-03-3/12.02.2014г. на началника на С.-В., с която са одобрени КК и КР на ПИ в [населено място], [община], област В., в частта й относно ПИ с идентификатор 52115.502.48.
В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.
Ответните страни [фирма] и министърът на околната среда и водите оспорват жалбите.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган в процедура, проведена в нарушение на чл.35а ЗКИР /относима редакция ДВ, бр.36 от 2004г./, регламентиращ специален ред за създаване на КККР спрямо общия такъв по чл.35 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото е установено, че [фирма] е собственик на ПИ № 233 с площ от 1 108 976 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], област В., описан като залесена територия в териториалния обхват на дейност на Държавно лесничейство „Старо О.”, част от който е процесния имот. За имота е одобрен ПУП-ПЗ, с който му е дадено отреждане за Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „ К. парк”. В одобрените с обжалваната заповед КККР процесният имот 52115.502.48 е нанесен както следва: площ 15 470 кв. м., трайно предназначение - защитена територия, начин на трайно ползване - природна забележителност, данни за собственици - [фирма] и Държавата, вид собственост - държавна публична.
Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед № РД-16-03-2/10.06.2013г. на началника на С.-В. във връзка с писмо вх.№ 10-16358/10.06.2013г. на изпълнителния директор на АГКК с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а ЗКИР. Към датата на откриване на производството за създаване на КК и КР - 10.06.2013г., нито изпълнителния директор на АГКК, нито началникът на С.-В., са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на КККР по реда на чл. 35а ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10.06.2013г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага извода, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. С. "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция. Неправилно за такова е счетена от административния съд съвместна Заповед № РД-02-14-385/18.04.2013г. на МРРБ и № РД-379/18.04.2013г. на МОСВ. Същата не е адресирана до началника на С.-В. и с нея няма направено искане за иницииране на производство за одобряване на КККР от нейните издатели като собственици или инвеститори на ПИ, предмет на обжалвания административен акт. Заповедта има устройствен характер - с нея се създава образувание - междуведомствена работна група със задача да координира и контролира дейностите по определяне на местоположението, вида и характеристиките на пясъчните дюни, разположени на Ч. крайбрежие и то във връзка със създаване на специализирани карти и регистри по ЗУЧК. В заповедта не се сочат конкретни ПИ и не може да се приеме, че същата има характер на искане по чл. 35а ЗКИР и че е по конкретното административно производство, завършило с издаване на оспорения административен акт. С оглед обстоятелството, че [фирма], който се легитимира като собственик на процесния имот и е вписан като такъв в КВС, безспорно не е инициирал административното производство, следва да се приеме, че не са били налице условията за образуване на такова по реда на чл. 35б, вр. чл. 35а ЗКИР и същото е следвало да протече по общия ред. По аргумент от чл. 49а, ал.3, вр. с ал.1 ЗКИР, началникът на С.-В. не е разполагал с компетентност да издаде оспорената заповед, поради което тя е нищожна.
Като е достигнал до верни и обосновани фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да остане в сила.
При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответното дружество, което е направило своевременно искание за това и до размер за платени адвокатски възнаграждения за един адвокат за отговори по касационните жалби, с което е реализирано уговореното процесуално представителство "без явяване" пред касационната инстанция. Настоящият съд не е компетентен да се произнесе по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1380/18.06.2015г., постановено по адм. дело № 2294/2014г. по описа на Административен съд-Варна.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството и АГКК да заплатят на [фирма] сумата от 1300лв.- разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: