Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: област С. З., [община], [населено място]-А., представлявано от К. Б. Г. - управител, чрез пълномощника си А. „Балкански и партньори” против Решение № 1255/16.05.2014 г. на Административен съд [населено място], 1-о отд., X. - и състав, по адм. дело № 2541/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 16251100470/ 18.05.2012 г., поправен с Акт за поправка на РА № 1201080/ 06.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], Дирекция „СДО”, потвърден с Решение № 849/16.07.2012 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- [населено място] при ЦУ на НАП, и е осъдено да заплати разноски в размер на 7 716,00 лв

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост.

Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП чрез юрк. П. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на В. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на обжалваното съдебно решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд - П. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт 16251100470/18.05.2012 г. и ревизионен акт № 1201080/06.06.2012 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Г. Г. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - [населено място], дирекция...