Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

директора на Агенция "Митници" срещу Решение №4325/22.06.2015 г., постановено по адм. д. №5066/2014 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, III състав

, като се иска отмяна на същото изцяло и да се потвърди законосъобразността на ревизионния акт.

Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд приема, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Административният съд - С. - град е отменил ревизионен акт № РА - 1/30.01.2014 г., издаден от Г. Г. на длъжност и. д. началник на Митница Б. - възложил ревизията и Н. М. на длъжност старши експерт в отдел "Последващ контрол" на Митница Б. - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 182/25.04.2014 г. на директора на А. М, по жалба на [фирма]. За да постанови решението си съдът е приел, че направеното с РА и РД разделяне на горивата е по „Методика за разпределение на количествата горива за производство на електрическа и топлоенергия.". Направено е условно разделяне на необходимите за производство на топлинна и електрическа енергия горива, за периода м.01.2009г. - м.04.2011г., като е използван методът за фиксиране на коефициент за разделение на разходите в централата, който се определя като отношение на топлинна енергия за производство на електрическа енергия в турбините към брутното произведена топлинна енергия от енергийните парогенератори. Коефициентът на разпределение на разход на гориво е регламентиран в чл. 162, ал. 3 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и в Наредба № 16-267 от 19.03.2008 г. за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Според експертизата направеното в РА и РД разделяне на горивата - на такива за производство на електрическа енергия и на такива за производство на топлинна енергия е изцяло условно и неточно. То се базира на математически модел, ползващ постановки от теорията на топлоенергетиката и от административната практика на ДКЕВР за определяне на цени на енергиите. Изходните данни, използвани в математическия модел, са заимствани освен от административната практика за ценово регулиране на ДКЕВР и от предоставени от Дружеството описание на технологичния процес, разходни норми, норми за максималните стойности на технологичните загуби и техническа спецификация. В дружеството е създадена методика за разпределение на количествата горива за производство на електроенергия с определяне на енергийните потоци на входа и изхода на инсталациите. Изразходваните горива се привеждат към тон условно гориво на база на натурални тонове и калоричност на горивото. След това на база на нормативни документи, издадени от ДКЕВР и указания за образуване на цените на топлинна енергия и електроенергия се определят специфични разходи на условно гориво. При тези данни обоснован се явява изводът, че извършеното от ревизиращите органи разделяне на количествата въглища, позовавайки се на справки, изготвени от дружеството, не отразява реалното положение, а единствено едно условно математическо разделение, приложимо за определяне на цените на произвежданите енергии и за целите на енергийното прогнозиране и планиране (чл. 1, ал. 1 и л. 2 от Наредба № РД-16-996 /31.01.2007 г.). В този смисъл е и Решение № 97 от 06.01.2014 г., постановено от ВАС по адм. д. № 5346/2013 г., в което е посочено: «В ЗАДС липсва уредба относно начина на определяне на реално проследимо и измеримо количество енергиен продукт, използван за получаването на двата вида изходен продукт - електрическа енергия и топлинна енергия, които се произвеждат едновременно и в един общ и неделим технологичен процес. В ЗАДС няма правило за пропорционално разделяне на горивата, установяващо критериите, при които да бъдат изчислявани и определяни количествата горива, използвани за производство на електрическа енергия и на топлинна енергия. След като по делото е установено по категоричен начин, че цялото количество въглища през ревизираните периоди е вложено за производство на електроенергия и не е налице количество, което да е вложено директно в производството на топлоенергия, следва да се приеме, че извършеното с РА облагане на тези количества въглища е осъществено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. В случая не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, тъй като не е установено от ревизиращите органи по несъмнен и категоричен начин, потреблението на енергийни продукти от оспорващия, в качеството му на освободен от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението. Крайният езвод на съда е, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Решението е правилно.

Дружеството е освободен от акциз краен потребител, регистриран по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС и с издадено УОАКП (Удостоверение за освободен от акциз краен потребител), съгласно което има право да получава енергийни продукти – конкретно въглища – за използване за освободени от акциз цели – в случая при производството на електрическа енергия. Несъмнено е също, че оспорващият е топлоелектрическа централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чиято основна суровина са въглищата. Заключенията на двете СТЕ са еднозначни, че акцизната суровина е вложена изцяло в производството на пара, от която първо е произведена електрическа енергия и само част от нея за топлоенергия. Според вещите лица при конкретното комбинирано производство е невъзможно да се извърши прецизно разделяне, измерване и остойностяване на количествата горива, необходими за добива на двата вида енергия. А след като горивото участва едновременно в технологичния процес за добива им, извършеното от митническия орган разделяне е базирано само на условно математическо разделяне, което е приложимо за други цели според регламента на чл.162, ал. 3 от ЗЕ и Наредба № РД 16-996/31.01.2007 г. (за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия). Правилно съдът е приел за недоказано основанието на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, въз основа на което с РА са обложени част от използваните енергийни продукти и на дружеството е начислено акцизно задължение. Правилен е изводът, че през ревизираните периоди цялото количество въглища е вложено за производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно за добиване на топлинна енергия. Правилно съдът е констатирал наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3 вр. чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за освобождаване на жалбоподателя от облагане с акциз на използваните при производството на електрическа енергия енергийни продукти, поради което и облагането на количествата въглища е в нарушение на материалния закон. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. Относно искането за преюдициално запитване

до Съда на Европейския съюз, за тълкуване на разпоредбата на чл. 15, § 1, б. В от Директива 2003-96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия. Същото искане е правено и пред първоинстанционният съд и настоящата инстанция споделя съображенията за неоснователност на искането, че в случая не са налице предпоставките по чл. 628 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до С., тъй като нормата на чл. 15, § 1, б. В от Директива 2003-96/ЕО на Съвета е ясна и конкретна, и тълкуването й не е от значение за правилното решаване на делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4325/22.06.2015 г., постановено по адм. д. №5066/2014 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, III състав. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: