Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р В. Г. Б. от [населено място], подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Ж. Д. Д. от [населено място], срещу решение № 78 от 10.02.2015 г. по адм. д. № 719/2014 г. на Административен съд - [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на д-р В. Г. Б. срещу писмена покана изх. № 13/29-05-1352 от 01.07.2014 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (Р.) - [населено място], с която е започнало производство за възстановяване на неоснователно изплатената й за 2013 г. сума от 6163,20 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че за четирите тримесечия на 2013 г. д-р В. Г. Б. е превишила определените й регулативни стандарти за специализирана медицинска дейност (С.) и медикодиагностична дейност (М.) по брой и стойности, посочени в протокол за неоснователно получени суми и потвърдени с писменото заключение на вещото лице М. Н., изпълнил съдебно - икономическа експертиза по делото.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

Елементите на фактическия състав, обуславящ договорната отговорност, са: неизпълнено задължение по договора; вреда от това неизпълнение, т. е. вреда за другата страна по договора и причинна връзка между тази вреда и неизпълненото договорно задължение; противоправност на неизпълнението и вина на страната, неизпълнила поетото от нея договорно задължение. Според чл. 170, ал. 1 АПК органът, издал оспорения пред съда административен акт, е длъжен да установи фактическите основания, посочени в него. Несъмнено в процесния случай фактическото основание е посоченото в чл. 40, ал. 1 от договора между страните за 2013 г. задължение на изпълнителя да възстанови на възложителя заплатените средства за М. и С., назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, но неизпълнението на едно договорно задължение е основание за имуществена отговорност само когато от него е възникнала вреда за другата страна. Липсва ли вреда, липсва и основание за отговорност.

Неправомерното превишаване на регулативните стандарти не е обявено за наказуемо административно нарушение по

чл. 105 и сл. ЗЗО и поради това само по себе си то не може да обуслови имуществена отговорност на допусналия го изпълнител на извънболнична медицинска помощ. Защото, ако този изпълнител като краен резултат за съответната година е назначил С. и М. в определената за него финансова рамка, вредата за НЗОК, причинена от него с превишението на регулативните стандарти, е поправена с последващата икономия и целта на Закон за бюджета на НЗОК, за постигане на финансова дисциплина при изпълнителите на медицинска помощ, е осъществена. А от изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза било установено, че д-р В. Г. Б. е реализирала икономия от неизпълнени дейности по бланка МЗ НЗОК № 3а и освен това било установено, че в края на 2013 г. в бюджета на Р. [населено място] е имало неусвоени средства за С. в размер на 4618 направления по бл. МЗ НЗОК № 3 и 7643 направления по бл. МЗ НЗОК № 3а, както и неусвоени средства в размер на 131987 лв. за М. по бл. МЗ НЗОК № 4, които неусвоени направления за С. и стойности на М. напълно покриват превишението, допуснато от д-р В. Г. Б. на определените й за 2013 г. регулативни стандарти. Тези доводи са неоснователни.

Върховният административен съд е имал възможността да укаже, че при превишен лимит за обем дейности (направления по бл. МЗ-НЗОК № 3 и/или бл. МЗ-НЗОК № 3А за С., респ. за ВСМД) и неусвоен лимит за стойност на разходи (бл. МЗ-НЗОК № 4 за М.) прихващане е недопустимо (виж напр. реш. № 6580 от 09.05.2012 г. по адм. д. № 1202/2012 г.

на ВАС-VІ отд.). Сега поставеният въпрос чрез направеното от процесуалния представител по пълномощно на д-р В. Г. Б. искане за прихващане, е: допустимо ли е прихващане на стойността на неусвоените от д-р В. Г. Б. направления за ВСМД бл. МЗ-НЗОК № 3А (1043.70 лв) с превишението от 6163,20 лв. по направления за С. бл. МЗ-НЗОК № 3 и за М. бл. МЗ-НЗОК № 4.

П. Пят административен съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, макар и с неправилните мотиви, според които " обстоятелството, че тя (д-р В. Г. Б.)

не е усвоила изцяло регулативните стандарти по бл. 3А за 2013 г. е ирелевантно, тъй като този стандарт не е предмет на писмената покана

" - предмет на писмената покана по правило са установените с протокол за неоснователно получени суми, представляващи заплатени от НЗОК/Р. средства за М. и С., назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране (чл. 40, ал. 1 от индивидуалния договор на д-р В. Г. Б.), а неусвоените средства за ВСМД не са такива суми и няма как да бъдат включени в писмената покана за възстановяване. Но нито в ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), нито в националните рамкови договори е уредено исканото от процесуалния представител на д-р В. Г. Б. прихващане, поради което следва да се приложат правилата на общия закон - ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), а според чл. 103, ал. 1 и чл. 105, предложение първо от този закон, прихващане може да бъде направено само на ликвидни и изискуеми вземания, но вземания, върху които не се допуска предварително изпълнение, могат да бъдат прихванати само със съгласието на кредитора. А в случая тези условия не са налице - нито е определен размерът на средствата за ВСМД, планирани по отпуснатия на д-р В. Г. Б. лимит (в. л. М. Н. е определило размера от 1043,70 лв под условие - "

ако приемем, че д-р В. Г. Б. е назначавала високоспециализирано изследване ехокардиография ... цената на което е 21,30 лв

"), нито има съгласие на Р., респ. на директора на Р., за прихващане.

Неусвоените средства за ВСМД не могат да бъдат взети предвид и при определянето на размера на причинената на НЗОК вреда от допуснатото надвишение и поради това че не е обсъден въпросът дали като не е използвала нито едно от направленията за ВСМД през цялата 2013 г. д-р В. Г. Б. наистина е реализирала икономия на средства, която намалява размера на причинената от нея щета с надвишаването на направленията по бл. МЗ-НЗОК № 3 и стойностите за М. (бл. МЗ-НЗОК № 4). А обсъждането на този въпрос налага анализ на отпуснатите на д-р В. Г. Б. направления за С. и ВСМД тип 4 (за диспансерно интердисциплинарно наблюдение). Направления бл. МЗ-НЗОК № 3А тип 4 са за дейности, включени в диспансерното наблюдение на ЗЗОЛ съгласно приложение № 9 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012 г. и за дейности в случаите по чл. 124, ал. 2 НРДМД 2012 г. В протоколите за определяне не регулативните стандарти по тримесечия не е посочен броя на диспансеризираните при д-р В. Г. Б. ЗЗОЛ. Изпълнената по делото експертиза не е дала отговор на въпроса (който и не е бил поставян от страните по делото или от съда) за какви по вид ВСМД са отпусканите всяко тримесечие на д-р Б. направления бл. МЗ-НЗОК № 3А за тип 4 и за какви по вид С. са отпусканите й направления бл. МЗ-НЗОК № 3, също за тип 4, а само един анализ на планираните ВСМД и С. за диспансерно интердисциплинарно наблюдение (тип 4) може да отговори на въпроса дали д-р В. Г. Б. е оптимизирала своята индивидуална практика по диспансерното интердисциплинарно наблюдение по определен начин, в резултат на което необходимите ВСМД, за изпълнението на които са й били отпуснати неусвоените от нея направления бл. МЗ-НЗОК № 3А, са били заместени от С., за изпълнението на които тя е допуснала превишение на отпуснатите й брой направления бл. МЗ-НЗОК № 3 за тип 4.

Още по-малко за неприложимост на правилото по чл. 40, ал. 1 от индивидуалния договор (за възстановяване на заплатените средства от НЗОК/Р. за М. и С., назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране) може да се настоява в случаите, при които за съответната Р. като цяло има неусвояване в пълен размер на определените от НЗОК параметри за назначаваните С. и стойности на М. по типове направления, защото нито в нормативен акт, нито в индивидуалния договор съществува такава клауза.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 10.02.2015 г. по адм. д. № 719/2014 г. на Административен съд - [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: