Производство

по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) С. град и на Р. С. Х. от [населено място], подадени срещу решение № 1815 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 5563/2014 г. на Административен съд - София град.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

От данните по делото се установява, че със заявление № 212-00-16 от 02.01.2013 г. Р. Х. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. По т. 2 на заявлението е декларирал, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Искането е било уважено с разпореждане № 212-00-16-1 от 14.01.2013 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ С. град, с което на Р. Х. е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2012 г. до 30.11.2013 г.

След изтичането на този период, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ С. град е установил въз основа на изпратени писма от Дирекция "Пенсии" от м. януари 2014 г., че Х. е придобил право на пенсия на 15.05.2012 г. Поради това е постановил три разпореждания:

а) разпореждане № 212-00-16-3 от 06.03.2014 г., с което е отменил влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ;

б) разпореждане № 212-00-16-4 от 06.03.2014 г., с което вместо отмененото разпореждане ръководителят на осигуряването за безработица разглежда отново заявлението на Р. Х. от 02.01.2013 г. за отпускане на ПОБ и се...