Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Т. А. С. – пълномощник на Н. Т. Д. от [населено място], срещу решение № 175 от 26.06.2015 г. на Административен съд-Хасково, постановено по адм. д. № 33/2015 г. С него съдът е отхвърлил жалбата на Н. Д. срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи” за кампания 2013 г. Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на административния орган направените разноски.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт, като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл.209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване адвокат С. твърди, че съдът е преразказал жалбата, оспореното уведомително писмо и заключението на експерта, без да съобрази съдържанието на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО-за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само „Наредба № 3 от 23.02.2011 г.” На следващо място адвокат С. твърди, че съдът неправилно бил приел за доказателство по делото съпроводително писмо с изх. № 11-96 от 23.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, което недопустимо кредитирал. Адвокат С. твърди, че съдът бил приел безкритично заключението на вещото лице, което не могло да даде обяснения за разликата в начина на трайно ползване на заявените площи за подпомагане, както и че съдът неправилно е възприел, че оспореното уведомително писмо съдържа конкретни фактически основания и относимите им правни за постановения отказ. Твърди се освен това, че съдът неправилно не е приел, че следва да бъде извършена и проверка на място на заявените площи Сочи се, че съдът не е дал отговор на възражението за разликата между заявените площи по Схемите за единно плащане на площ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските, по които мерки били заявени същите площи, както и по уведомителното писмо, предмет на жалбата, а проверките били извършени с едни и същи средства. По изложените съображения касаторът моли, да се отмени съдебното решение и уведомителното писмо, а преписката да се върне на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на разноски в размер на 5 лв.
Ответната страна по касация - изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е установил правилно фактическата обстановка, въз основа на която е извел и правилни правни изводи, относно това, че заявените площи не са допустими за подпомагане. На следващо място прокурорът сочи, че заключението на вещото лице не е оспорено от жалбоподателя, а неговите констатации съвпадат с установеното в уведомителното писмо. Прокурорът счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, които представляват касационни основания за отмяна на решението му.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения:
От данните по делото се установява, че Н. Т. Д. е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/18847 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи” за кампания 2013 г. пред Административния съд-Х.. В него е посочено, че за площи, декларирани в защитена зона от Натура 2000, според група А-постоянни пасища оторизараната сума е в размер на нула лева. При извършване на административни проверки на заявените за подпомагане площи, от декларираните с еднакво ниво на подпомагане площи от 34, 91 ха, са установени площи с еднакво ниво на подпомагане в размер на 27,12 ха. Разликата между декларираната и установената площ е в размер на 7,79 ха, с процент на наддеклариране – 28,72%. Санкционираната площ според чл. 16 от Регламент 65/2011 е равна на установената площ или в размер на 27,12 ха.
Съдът е приел за предметна жалбата уведомителното писмо. От събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени ведно със заключението на вещото лице е приел, че Н. Д. първоначално е подал заявление за подпомагане по посочената мярка за 2 парцела, а в последствие за още 12. На заявените от него парцели за подпомагане е извършено заснемане в началото на август 2013 г., а в края на месец септември до 15 ноември – дешифрация на самолетните/сателитни изображения, на зона 36, в която попадат парцелите на жалбоподателя. От заключението на вещото лице съдът е установил, че Н. Д. е заявил за подпомагане 14 бр. парцели с обща площ в размер на 34, 91 ха, които попадат в Защитена зона BG 0002021 – С., област Х.. В табличен вид вещото лице е посочило начина на трайно ползване на парцелите към момента на подаване на заявлението за подпомагане и установеният начин на трайно ползване към момента на извършената административна проверка. Освен това вещото лице е посочило, че според номенклатурата по начин на трайно ползване, обработваемата земя не се подпомага по мярка 213 „Плащания по Натура 2000”, но естествените пасища и ливади, пасища и ливади в орни земи и горски ливади и пасища се подпомагат. Извън определената номенклатура не се заплащат земите, които попадат в „Неземеделски площи” по посочената номенклатура. В таблицата на стр. 10 от заключението, вещото лице е посочило начина на трайно ползване на заявените парцели за подпомагане към момента на заявяването им и начинът им на трайно ползване към момента на извършената проверка, като не е установило разлика между изготвеното от него заключение и посоченото в уведомителното писмо. Отразено е и застъпването, установено при извършената административна проверка, както и, че за жалбоподателя е останало неотстранено застъпване в размер на 0,28 ха.
От показанията на разпитаните свидетели, които са извършили почистване на площите на жалбоподателя от храсти и друга растителност, включително и косене, съдът е приел, че те не опровергават констатациите на вещото лице по заключението, както и че не могат да установят начина на трайно ползване на парцелите.
При това фактическо установяване съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма по чл. 59 АПК. На следващо място съдът е приел, че уведомителното писмо е законосъобразно, като е изследвал текста под всяка една от таблиците в него. В съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е била определена оторизираната сума, в съответствие със санкционираната площ, при разлика между декларирана и установена площ над 20 %. О. сума правилно е определена от нула лева. В резултат на това съдът е отхвърлил жалбата на Н. Д. срещу уведомителното писмо.
Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60 ЕО – за земеделски земи” подпомагането е свързано с начина на трайно ползване на земеделските парцели, заявени за подпомагане. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че заявените парцели за подпомагане, към момента на извършената административна проверка, са попадали във физически блокове, с начин на трайно ползване, който не е допустим за подпомагане за постоянни пасища, като храсти и затревени територии и обработваема земя. Поради това и БЗС № 61844-424-33-1 с площ от 4,1 ха, в който е установено застъпване в размер на 0,28 ха, изцяло е определен с площта като наддеклариран, недопустим за подпомагане, защото попада в обработваема земя по начина си на трайно ползване. Значение имат и критериите за класифициране на земеделската земя като постоянно пасище, така както е посочено в чл. 5 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, понастоящем отменена, на действала към момента на издаване на уведомителното писмо. Според тази норма като постоянно пасище се класифицира използвана земеделска площ, която се ползва постоянно за 5 или повече години за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване и не е включена в сеитбооборота на стопанството по смисъла на чл. 4, ал. 2. От значение е заключението на вещото лице, дадено в табличен вид на стр. 10, при отговора си на задача 6, относно състоянието на декларираните парцели към момента на заявяването им за подпомагане по мярката и към момента на извършената проверка, при която е установена наддекларирана или недопустима площ за подпомагане, според начина й на трайно ползване.
Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът е преразказал жалбата, уведомителното писмо и заключението на вещото лице. Съдът в мотивите си на първо място е посочил писмените доказателства и използваните доказателствени средства за установяване на фактическата обстановка, въз основа на която е извел и правните си изводи. Освен направените оплаквания в касационната жалба следва да се посочи, че към момента на окончателното подадено заявление по мярка 213 „Плащания по Натура 2000” – 3.06.2013 г. на подаденото заявление е била извършена административна проверка – гърба на лист 54 от делото. При тази проверка е било установено, че 8 броя парцели, са заявени с култура различна от типа земя, а при следваща проверка на 11 бр. БЗС, съответно индивидуализирани, е установено, че с над 0,05 дка излизат извън площите, подходящи за подпомагане. При направеното сравняване между така извършената проверка и таблицата в уведомителното писмо, се установява, че от четирите броя БЗС,за които площта е установена като недопустима за подпомагане за три БЗС е направено повторение с установеното при първоначалната административна проверка, т. е, не е имало промяна.
Неоснователен е доводът, че съдът бил приел като доказателство съпроводителното писмо на министъра на земеделието и храните, към приложените доказателства. Съдът го е обсъдил, но въз основа на него не е направил правни изводи, като основните му и решаващи правни изводи са изведени въз основа на заключението на вещото лице.
Неоснователен е и доводът, че съдът бил приел безкритично заключението на вещото лице. Страната е присъствала при приемане на заключението, като е задала и въпросите си към експерта. Заключението не е било оспорено, поради което съдът го е приел, а оспорването му в касационната жалба е неоснователно.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че след извършване на административната проверка не е задължително извършването и на друга по вид проверка, както се твърди в касационната жалба. Това следва от обстоятелство, че мярката за подпомагане попада в обхвата на чл. 36, б. а) iii – плащания по програма Натура 2000, свързани с Директива 2000/60 ЕО от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, според препращането на чл. 6, § 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В чл. 11 от него, относно кръстосаните проверки, в § 4 е посочено, че когато кръстосаните проверки установят данни за наличието на нередности, следват други подходящи административни процедури, а когато е необходимо — и проверка на място. Последното сочи на незадължителност на проверките на място, а на една възможност. Поради това и наведените доводи в касационната жалба по този пункт са неоснователни.
Неоснователно е и последното оплакване, че съдът не бил дал отговор на въпросите относно разликата между двете уведомителни писма, това, което е предмет на проверката и приложеното с изх. № 02-260-6500/10529 от 12.08.2014 г. Следва да се посочи, че разликата между двете уведомителни писма относно едни и същи площи, заявени за подпомагане по различни мерки се дължи на различните критерии за допустимост за подпомагане, в противен случай мярката за подпомагане би била една и съща. Относно БЗС № 61844-424-33-1 е даден отговор по-горе в мотивите. Освен това необсъждането на това възражение не е съществено процесуално нарушение, допуснато от съда, поради това, че предмет на жалбата е конкретно посочено уведомително писмо, като съдът контролира неговата законосъобразност.
По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Направеното искане от касатора за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 175 от 26.06.2015 г. на Административен съд-Хасково, постановено по адм. д. № 33/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: