С решение от 10.02.2015 г. по адм. д.№2866/2014 г. Варненският административен съд е отменил ревизионен акт №031304038/27.01.2014 г. на органите по приходите при ТД на НАП В. в частите: за данъчен период 2008 г. е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 587,57 лв. и съответнаната лихва; в частта, с която за 2009 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер над 2005,73 лв. и съответните лихви; в частта, с която за данъчен период 2010 г. е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер над 1834,54лв. и съответните лихви.

Със същото решение е отхвърлена жалбата на Ц. И. Ц. срещу ревизионния акт в в останалата част.

Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. в частта, с която е отменен ревизионния акт. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част поради допуснато нарушение на материалния закон. Жалбата е подадена в срок.

Решението се обжалва с касационна жалба от Ц. И. Ц. в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ревезионния акт. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение.

Ответницата по жалбата на директора на дирекция ОДОП В. я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

В. аминистративен съд обсъди касационните основания и установи следното:

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122,т.2 ДОПК. Данъчната основа е определена по реда на чл.122, ал. 2 ДОПК. С оспорения ревизионен акт са определени данъчни задължения за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

Варненският административен съд е приел, че данъчната основа за отделните данъчни периоди не е определена в съотвествие с изискванията на закона. Данъчните органи са направили съопставка между приходите и разходите на данъчозадълженото лице месечно, вместо в рамките на една календарна година. Като е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, Варненският административен съд е приел, че за 2008 г. не е налице надвишаване на приходите над разходите на жабоподателката Ц., поради което не се дължи от нея данък по чл. 48 ЗДДФЛ. По отношение на данъчните периоди 2009 г. и 2010 г. е коригирана данъчната основа и съответно дължимия данък по чл.48 ЗДДФЛ и лихите за забава.

Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че неправилно са определени паричните потоци на ревизираното лице за ревизирания период. Органът по приходите не е взел предвид, че ЗДДФЛ предвижда облагане на доходите да се извършва на годишна база. Независимо, че облагането се извършва по особения ред на чл.122 ДОПК, изчисляването на данъка следва да се извърши съобразно изискванията на материалния за

кон. Съгласно чл.48 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. След като ЗДДФЛ регламентира размера на данъка по чл.48 ЗДДФЛ да се определя за календарна година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органите по приходите са съобразявали конкретни дати на входящи и изходящи парични потоци, като не са съобразили извършените разходи и получените приходи към края на ревизирания период - 31 число на м. декември за всяка от ревизираните години, т. е, не са съобразили приходите и разходите за цялата календарна година

Като резултата на изложеното по-горе и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, законосъобразно Варненският административен съд е определил данъчната онова за данъчните периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Въз основа на нея законосъобразно и обосновано е приел, че жалбоподателката Ц. няма задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г., а за 2009 и 2010 г. данъчните задължения са коригирани с оглед на установената от съда данъчна основа. Решението в отменителната му част не страда от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила.

Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ц. е законосъобразно.

Варненският административен съд е обсъдил всички представени от жалбоподателката писмени и гласни доказателства. Изложил е подробни съоражения, поради които не кредитира част от гласните доказателства и не приема за доказани обстоятелствата, за които те са поискани и събрани в съдебното производство.Следва да се има предвид, че доказателствената тежест при ревизионно производство по чл.122 ДОПК е изцяло за жалбоподателката. Тя е била длъжна да представи в ревизионното производство всички доказателства, които е смятала, че са относими към спора. Независимо от това, в съдебното производство всички твърдения на жалбоподателката и представените от нея доказателства са обсъдени от съда. Въз основа на това е прието и положително салдо към 2008 г., поради което отпада и заддължението за внасянето на данък по чл.48ЗДДФЛ. За да стигвне до този извод, съдът задълбочено е направил преглед да приходите и разходите за предходните години преди данъчен период 2008 г., като е взел предвид всичко, което жалбоподателката е представила като доказателства.

Настоящата инстанция изцяло подкрепя мотивите и съображенията на Варненския административен съд в частта за отхвърляне на жалбата на Ц. Ц..

Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на двамата касационни жалбоподатели.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.02.2015 г. по адм. д.№2866/2014 г. на Варненския административен съд. Решението е окончателно. Особено мнение: