Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

К. В. В. срещу Решение №3858/04.06.2015 г., постановено по адм. д. №12395/2014 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 24-и състав

, като се иска отмяна на същото и да се отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че следва да се потвърди решението.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № РД - 30 - 78/09.09.2014 г. на директора на Дирекция"Общински строителен контрол". За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед. При постановяването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, които да мотивират неговата отмяна. Крайният извод на съда е, че подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно.

Основните оплаквания в касационната жалба са, че строежът е узаконен с акт № 44 от 28.09.2000г. и е търпим строеж по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Акта за узаконяване е за преустройство на трети /тавански/ етаж, а процесният строеж е "Пристройка към триетажна сграда". Касаторът не оспорва обстоятелството, че за него няма строителни книжа, което ще рече, че същия е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Относно търпимостта по § 127, ал. 1 ЗУТ, следва строежът да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършвани, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Вещото лице дава заключение, че процесната пристройка не се...