Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 2176 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 8238/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, второ отделение, 40-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците – Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място]; М. Й. Н., Ц. Н. Ц. и Й. Н. Ц. – последните трима от [населено място] пазар, не са взели отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 2176 от 31.03.2015 г. по адм. дело № 8238/2014 г. Административният съд – С.-град, второ отделение, 40-и състав, е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу постановление от 14.07.2014 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място], с което на основание чл. 405а, ал. 2 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н. Ц. Н. и работодателя [фирма]. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ

, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 и 2 КТ правилно е издадено обжалваното постановление.

Решението – предмет на касационен контрол, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на...