Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.Х.М, гражданин на И., чрез адв. И., против Решение № 24 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 10187/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 4740 от 17.07.2014 г. на зам.- председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) при Министерски съвет (МС).
В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът - Председателят на Д., не се представлява и не взема становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на А.Х.М, гражданин на И., срещу Решение № 4740 от 17.07.2014 г. на зам.- председателя на Д. при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че
оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
От фактическа страна е установено, че административното производство, приключило с настоящия административен акт, е образувано във връзка с Решение № 791 от 14.02.2014 г. на АССГ, пстановено по адм. дело № 10373/2013 г., с което преписката е върната на административния орган с конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Административният орган, след като извършил допълнително проучване във връзка с представеното удостоверение от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН), е обосновал извод, че не може да приеме за безспорно представеното от кандидата удостоверение за предоставен бежански статут от офиса на ВКБООН в С. с код BULSO/LO14/19, предвид съществуващите неясноти относно причините за издаването му. Отделно от това, на осн. чл. 58, ал. 7 ЗУБ, от Д. е получено становище рег. № Т - 4444 от 26.06.2013 г., с което се възразява да бъде предоставена закрила на чужденеца, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. С оглед на това административнният орган е направил извод, че следва да откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.Х.М.
Съдът е приел отказа за правилен и законосъобразен. В конкретния случай не са установени данни за оказвано насилие спрямо жалбоподателя. Бежанската му история е представена противоречиво и неубедително. Не са събрани и доказателства за наличие на сериозни заплахи и осъществено насилие спрямо него по политически, религиозни или други относими причини. Съдът е установил също, че лицето не е представило никакви подробности относно производството, в което му е бил предоставен статут от офиса на ВКБООН в С., нито конкретната причина за тази закрила.
Въз основа на това първоинстанционният съд е направил извод, че не са налице материалноправните основания по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Жалбоподателят не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение.
Липсват и основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като А.Х.М не е бил принуден да напусне И. поради тежко посегателство, нечовешко или унизително изтезание, или наказание. Съдът е направил извод, че не е налице и основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради липсата на тежки и лични заплахи по отношение на молителя. Няма данни за безогледно насилие в И., липсва вътрешен и международен конфликт в [населено място], поради което за жалбоподателя не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Имайки предвид мотивите на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 2, б.„д“ съдът е приел, че въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защита по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат, поради фактори свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена.
С тези мотиви съдът отхвърлил подадената жалба срещу административния акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи, поради следните съображения:
Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Фактите в бежанската история на чужденеца не съставляват основание за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците
. Тя е неправдоподобна и не се основава на предследване, свързано с расата, религията, националността, принадлежността към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение на чужденеца. Причините, поради които кандидатът е бил отвлечен и впоследствие освободен са изложени противоречиво в отделнните фази на производството, което води до извода, че спрямо него не са били осъществени действия на преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ.
Не са налице и предвидените в закона условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като след 2008 г., когато твърди че му е бил предоставен статут от ВКБООН, Мухи се е завърнал в И. и е останал там до 2010 г., т. е. чужденецът не се е опасявал, че ще бъде изложен на опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Отделно от това ситуацията в И. е променена в сравнение с времето, през което А. Мухи е напуснал страната, като се наблюдава тенденция към подобряване на сигурността. Страната не е в гражданска война, а нивото на общото насилие не е изключително, така че само поради пребиваването си на съответната територия чужденецът да е изложен на реална опасност от посегателство.
В представеният от жалбоподателя сертификат от 16.01.2014 г. на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците не е посочена дата, от която е налице бежански статут, признат от офиса на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците в С. по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В този документ не се съдържа никаква информация за лицето освен име и рожденна дата, той не съдържа данни относно условията за предоставяне на закрила. Освен това твърдението, че А. Мухи е получил статут на бежанец, неизвестно кога, влиза в противоречие с обстоятелствата, съставляващи бежанската му история, според която той се е завърнал в И. след предоставянето на статут от ВКБООН, през 2008 г., и отново е напуснал страната през 2010 г. "Мнението" на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, изразено чрез неговия представител в България, че закрилата на г-н А. Мухи "не е нито прекратена според чл. 1С, нито отнета според чл. 1F на Конвенцията за Статута на Бежанците от 1951 г." и "закрилата, предоставена на г-н Мухи остава валидна", не отговаря на изискванията на
чл. 3, ал. 2 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) .
Ето защо като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 24 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 10187 от 2014 г. по описа на Административния съд - С. град.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение: