О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1915гр. София, 08.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВАМИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т. д. № 961 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1от ГПК.
Р. Ж. Б. чрез адв. С. П. обжалва определение № 3096 от 14.12.2023 г. по гр. д. 3153/23 г., Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на определението. Счита, че от значение е факта дали е осъществено чрез плащане на задължение по договор за кредит 033/2007 г. Въззивният съд бил постановил необосновано определение, при неправилно възприета фактическа обстановка.
Повдигнатият спор се свеждал до доказване или опровергаване на настъпил или не в обективната действителност факт – погасяване чрез плащане на задължение по договора за кредит 033/2007 г., за което впоследствие бил издаден изпълнителен титул.
Съдът неправилно бил възприел фактите. Фактът на извършено плащане на 27.10.2012 г. бил въведен като фактическо твърдение и възражение в това производство. В същото производство били представени всички известни доказателства. Но въпреки това не разполагал с доказателство, което не бил могъл да представи поради злоупотреба на банката, реалните банкови операции, както и препис от договора, въз основа, на който са направени.
Едва по-късно бил се снабдил с представените в първоинстанционното производство доказателства и за него те били новооткрити обстоятелства. Тези писмени доказателства не били съществували към момента на изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение.
Освен това било допуснато съществено процесуално нарушение, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, бил налице преюдициален спор и следвало да се спре производството до приключване на този преюдициален спор.
Спорът бил по гр. д. 27 527/22 г., СРС, 169 състав, в производството, по което жалбоподателят бил представил новооткрити писмени доказателства. По това дело била допусната счетоводна експертиза, въз основа на тези доказателства и щяло да се установи погасяване на задължението. В производството по чл. 424 от ГПК ищецът следва да твърди и установи наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни. Твърдените от молителя – частен жалбоподател нови обстоятелства не са налице.
В производството по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК банката представяла само манипулирани разпечатки от система, твърдейки, че изходящите от тях счетоводни с документи са достоверни, препятствали достъп за реално събиране на доказателства за същинско движение по реално съществуваща банкова сметка.
Производството пред първоинстанционния съд, чието прекратяване е потвърдено от въззивния съд с процесното определение, се основавало на твърдението, че на 27.01.0212 г. от реално съществуващата еврова банкова разплащателна сметка, открита при праводателя на настоящия ответник и на основание дадено съгласие за незабавен дебит от страна на жалбоподателя била извършена реална банкова платежна операция, с която сума в размер на 206 840,76 евро била напуснала (осчетоводена и дебитирана) реалната банкова сметка и била погасила задължението по отпуснат кредит била постъпила в друга реално съществуваща банкова сметка с титуляр настоящия ответник.
Счита, че едва към монета е получил достъп до посочените доказателства. Моли да се отмени определението и да се върне за продължаване на производството по делото от първоинстанционния съд, евентуално да бъдат дадени указания за спиране на производството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал.2 , пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът „Ю. Б. АД чрез юрисконсулт Б. П. оспорва частната жалба. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като липсва поставен правен въпрос, с който касаторът да е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. В исковата молба ищецът сам бил признал и посочил факта, че при развитието на делото по предявения установителен иск, по чл. 422 ГПК, приключил с влязло в сила съдебно решение по т. д. 2424/13 г. една от защитните тези на жалбоподателя била, че договор 033/2007 г. от 16.01.2008 г. бил погасен на 27.01.2012 г. като за целите на извършеното погасяване бил сключен нов договор с други лица и банката, като усвояването било по собствената му банкова сметка, като със сумата на новоотпуснатия кредит, какъвто нямало, било погасено изцяло задължението по договор за кредит. В мотивите на решението било посочено, че няма извършено друго плащане, както и нямало извършен нов сключен договор за кредит. Изтъква, че твърденията относно нови доказателства, не отговаряли на това понятие. Липсвали нови доказателства, които да са били неизвестни и не могли да станат известни. Излага подробни съображения.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, чe е предявен иск след като е налице заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 3619/12 г, СРС, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и решение, постановено, на основание чл. 422 от ГПК, влязло в законна сила, с което е установено вземания на „Б. П. Б. АД, универсален праводател на ответника „Ю. Б. АД, към Р. Ж. Б. и солидарни длъжници, в размер на 199 102,70 евро, на основание договор за банков кредит № 033 /2007 от 16.01.2008 г., сключен между „Б. П. Б. АД и „Виал паркет“ ЕООД, изменен с анекси, за които вземания е била издадена заповедта. Въззивният съд е приел, че ищецът твърди новооткрити писмени доказателства, относно обстоятелства, които са били съществували преди постановяване на решението между страните. С оглед изложените твърдения е направен извод, че в случая не са налице такива нови доказателства, които ищецът не е знаел и не е могъл да представи, или ако е знаел не е могъл да се снабди с тях в срока за подаване на възражението. Изложените доводи от Ж. нямали характер на ново обстоятелство, което да е от съществено значение за обуславяне на извод за недължимост на вземането и за което не би могъл да узнае до изтичането на срока по чл. 414 от ГПК. Твърдението за погасяване на кредита на 27.01.2012 г. било ново обстоятелство. В производството по чл. 422 от ГПК този факт бил релевиран и обсъден и не представлявал новооткрито обстоятелство, обуславящо допустимост на иска по чл. 424 от ГПК. Няма и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Заповедта била издадена на 02.10.2012 г., твърдяното обстоятелство предхождало заповедта, 27.01.2012 г. Това била датата, на която според жалбоподателя е погасил изцяло кредита, отпуснат съгласно договор за банков кредит 033/2007 г. Съдът е посочил, че съгласно посоченото съдебно решение, това възражение е разгледано. С оглед твърденията е направен извод, че няма нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не биха могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК или с които не е могълда се снабди в същия срок.
Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване служебно, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.
Твърдението за наличие на основание съгласно чл. 229, т. 4 от ГПК, за спиране на производството по делото като пречка за упражняване на правото на иск не е налице. Изложените твърдения, че по ч. гр. д. 27527/22 г. СРС, ГО, 169 състав, за допуснати съдебно-счетоводни експертизи въз основа на доказателствата, за които се твърди, че са от значение и за процесния спор, не могат да обусловят основание за преюдициалност между разглеждания спор и посоченото едностранно охранително производство по обезпечение на доказателства. Преюдициалният спор следва да е насочен към постановяване на решение, което ще е от значение за разрешаване на разглеждания спор между страните. Съгласно задължителната практика на ВКС , Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк. д. 1/17 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за спиране на чл. 229 , ал. 1, т. 4 от ГПК е налице когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат отречени или признати права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между споровете е основана на връзката между правата и задълженията, както и правопораждащите факти. В случая не може да се разкрие такава обусловеност между делата. Поради което не може да се установи наличие на основание за вероятна недопустимост на въззивното решение, обуславящи извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. От представените към частната жалба молба по гр. д. 27527 / 22 г., СРС и съдебно удостоверение, може да се направи извод за наличие на образувано производство по чл. 207 от ГПК, относно операциите извършени с банкова сметка с титуляр Р. Б. в качеството му на физическо лице –потребител, относно банкова операция от 26 и 27 януари 2012 г. Както е посочено и в обжалваното определение, тези операции са се осъществили преди постановяване на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и преди постановяване на решението, постановено, на основание чл. 422 от ГПК. Твърдението, че не се е снабдил с доказателствата в 14 дневния срок, предвиден в чл. 415 от ГПК, респ. в срока, предвиден в чл. 130 от ГПК, не може да обуслови извод относно преюдициалност на охранителното производство. Не може да се приеме, че производството подлежи на спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото нормата на чл. 424 от ГПК изисква новооткрити обстоятелства, което е различно от обстоятелства относно които да се допусне експертиза, както и нови писмени доказателства. Поради това не може да се приеме наличие на основание съгласно чл. 229 , т. 4 от ГПК, обуславящо спиране на производството, образувано по иска на Ж. срещу „Ю. Б. АД поради наличие на производство, образувано на основание чл. 207 от ГПК. Това изключва наличието на основание за евентуална недопустимост на обжалваното определение, съответно не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Соченото от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не е налице. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на тази норма, наличието на това основание трябва да се установи само от мотивите на самия акт, без извършване на същинска проверка относно наличието на основания за неправилност на въззивното съдебно решение. Единствено от мотивите на ката следва да се установи неправилност поради явна необоснованост, грубо нарушение на правилата на формалната логика в изложените мотиви или взаимно изключващи се мотиви. В случая не се установява нарушение на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите на съда. Липсва приложение на правна норма в противоречие, до такава степен, че е приложена в несъществуващ, различен от действителния смисъл или е приложена несъществуваща или отменена норма. Не може да представлява очевидна неправилност всяка неправилност на въззивното решение, поради наличие на основания – противоречие на закона, необоснованост или съществено нарушение на процесуалните правила.
В случая не е налице соченото основание и не може да се обуслови извод за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3096 от 14.12.2023 г. по гр. д. 3153/23 г., Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: