6определение на ВКС на РБ, ГК, първо отделение по ч. гр. д.№ 1784 от 2024 г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2571

гр.София, 25.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д. № 1784 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Й. Й. срещу определение № 144 от 23.02.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 49 от 2024 г. на Шуменския окръжен съд, I състав, с което е обезсилено определение № 2742 от 28.11.2023 г. по гр. д.№ 613 от 2023 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на подадена от Л. Й. Й. молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.

Като основания за допускане на касационно обжалване на горепосоченото определение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Допускането на нарушения на разпоредбите, касаещи връчването на съобщения и призовки, включени в глава VI от ГПК, явява ли се съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3, предл.2 ГПК, особено когато е свързано с нарушаване и накърняване на правото на защита ?

2. Допускането на нарушения на разпоредбите, касаещи връчването на съобщения и призовки, включени в глава VI от ГПК, явява ли се и попада ли в категорията нарушения, засягащи и свързани с основни принципи на гражданския процес, предвидени в глава II от ГПК- “служебното начало“, „състезателно начало“, „равенство на страните“ и „установяване на истината“ ?

3. Допускането на нарушения на разпоредбите, касаещи връчването на съобщения и призовки, включени в глава VI от ГПК, водещи до започване течението на процесуални срокове и нарушаване правото на защита, представлява ли за съответната потърпевша страна особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК ?

4. Допускането на нарушения на разпоредбите, касаещи връчването на съобщения и призовки, включени в глава VI от ГПК, водещи до нарушаване правото на защита и неотстраняването на същите тези нарушения, води ли до постановяване на едно неправилно и необосновано съдебно решение ?

Твърди се и противоречие на обжалваното определение с практика на ВКС: решение № 63 от 14.05.2014 г. по гр. д.№ 1257 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 181 от 08.03.2013 г. по ч. търг. д.№ 1208 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 157 от 28.02.2014 г. по ч. гр. д.№ 1056 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.

В писмен отговор от 07.05.2024 г. ответниците по частната жалба З. Й. П., Ж. П. В., Г. В. Ж., В. В. В., Д. Х. М., С. Х. Ж., М. И. И., М. Д. И., М. Ж. П. и И. Ж. И. оспорват същата. Молят касационното обжалване на определението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия приема частната жалба за допустима: подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд съгласно чл.274, ал.3 ГПК.

По наличието на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Шуменския окръжен съд настоящият състав на ВКС приема следното: За да постанови обжалваното определение за обезсилването на постановеното от първоинстанционния съд определение за отказ да бъде възстановен срок за подаване на отговор на исковата молба, по която е било образувано делото, въззивният съд е приел, че молбата на Л. Й. за възстановяване на горепосочения срок е недопустима - тъй като направеното с нея искане не попада в хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК. Това е така, тъй като в подадената от нея молба Л. Й. не се е позовала на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които не е могла да преодолее. Сочените от Й. нарушения на процесуалните правила при връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея не представлявали такива обстоятелства. Съдът изрично е отбелязал, че сочените от Й. процесуални нарушения, ако се установи че са допуснати, са от значение за правилността на постановения от съда краен акт по делото, като тази правилност може да бъде проверена едва при инстанционния контрол на акта.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение първият, вторият и четвъртият поставени въпроси не са правни въпроси, по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, които биха могли да са основание за допускане на касационното обжалване на определението - тъй като тези въпроси не са обосновали изводите на съда в обжалваното определение и нямат значение за правилността на това определение. Както правилно е посочил въззивният съд, тези въпроси касаят правилността на постановения по делото краен акт, а не правилността на обжалваното определение по чл.64 ГПК.

Третият поставен въпрос е от значение за делото, но по него също не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Шуменския окръжен съд на посоченото от касаторката основание - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса има практика на ВКС /посочените от въззивния съд определение № 9 от 05.01.2021 г. по ч. търг. д.№ 2460 от 2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 482 от 07.08.2018 г. по търг. д.№ 1584 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 15.11.2012 г. по ч. гр. д.№ 454 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Шуменския окръжен съд по този трети въпрос, тъй като приетото в това определение по въпроса не противоречи, а напълно съответства на горепосочената практика на ВКС.

Не е налице противоречие на обжалваното определение и с посочените от касаторката решение и определения на ВКС: В решение № 63 от 14.05.2014 г. по гр. д.№ 1257 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. е даден отговор на въпроса дали допуснати процесуални нарушения по призоваването на страна по делото водят до неправилност на съдебното решение и съответно дали са основание за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК - въпрос, който, както бе посочено и по-горе, не е от значение за конкретното частно гражданско дело, образувано по жалба срещу определение на въззивен съд за обезсилване на определение за отказ да бъде възстановен срок за отговор на искова молба. В това решение няма произнасяне по съществения за настоящото дело правен въпрос: Дали допускането на процесуални нарушения при връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба ? Ето защо, това решение на ВКС е неотносимо към делото и не може да обуслови допускане на касационно обжалване на постановеното по това дело определение на Шуменския окръжен съд.

С посочените от касаторката определение № 181 от 08.03.2013 г. по ч. търг. д.№ 1208 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 157 от 28.02.2014 г. по ч. гр. д.№ 1056 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. са отменени определения на въззивен съд, с които са било потвърдени определения на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на подадена от страна по делото молба за възстановяване на срок. И в двете определения е прието, че неправилно първоинстанционният съд е оставил тази молба без разглеждане поради подаването й след изтичане на предвидения в чл.64, ал.3 ГПК срок, тъй като съдът неправилно е изчислил този срок /неправилно е определен началният момент на срока, а от там и датата, на която срокът е изтекъл/. В тези определения също няма произнасяне по съществения за настоящото дело правен въпрос: Дали допускането на процесуални нарушения при връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК за пропускане на срока за подаване на отговор на исковата молба ? Ето защо, тези определения на ВКС също са неотносими към делото и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на постановеното по това дело определение на Шуменския окръжен съд.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 144 от 23.02.2024 г. по в. ч.гр. д.№ 49 от 2024 г. на Шуменския окръжен съд, I състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.