О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 632

София, 30.07.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.07.2021 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 2058 /2021 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. Г. Ч., Г. Т. Ч., Г. В. А., Д. А. Т.- Г., Г. К. Г., Д. З. Д., Д. С. Д., Г. И. Д., В. Т. Д. и Л. К. Т. срещу определение № 277 от 08.04.2021 г., постановено по гр. д. № 208 /2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 264491 /30.11.2020 г. на жалбоподателите срещу въззивно решение № 260060 /13.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1466 /2020 г. по описа на Окръжен съд С. З.

Насрещната страна К. Т. К. е подал отговор, с който твърди, че частната жалба е неоснователна, с допълнителна молба твърди, че е просрочена..

Настоящият състав приема, че частната жалба е подадена от страни по делото срещу преграждащо определение на Върховния касационен съд, което подлежи на обжалване с частна жалба, че частните жалбоподатели имат интерес от обжалване и че частната жалба е редовна. Обжалваното определение е съобщено на процесуалния представител на частните жалбоподатели на 21.04.2021 г., частната жалба е подадена по пощата от [населено място], датата върху пощенското клеймо не се чете, но е получена в деловодството на ВКС на 29.04.2021 г. – на осмия ден от съобщаването на определението, поради което настоящият състав приема, че е изпратена преди края на изтичане на срока за обжалване (преди изтичането на седмия ден) и че частната жалба е подадена в срок.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение на състав на ІІІ г. о. на Върховния касационен съд касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, като е прието че е подадена срещу неподлежащо на обжалване въззивно решение с оглед цената на исковете:

За да постанови обжалваното определение, състав на ІІІ г. о. на Върховния касационен съд е приел, че е подадена касационна жалба срещу въззивно решение на Окръжен съд С. З. с което е отменено решение № 412 /24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 323 8/2019 г. по описа на Районен съд - С. З. и са отхвърлени субективно и обективно съединените искове с правно основание чл.26,ал.2, пр. първо ЗЗД и чл.26,ал.1, пр. първо ЗЗД за обявяване за нищожен поради невъзможен предмет, респективно поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № ..., per. № ..., дело № 1285 /2016 г. на нотариус Д. Н., вписан с рег. № *** на НК и с район на действие [населено място], в частта му, в която ,,Равдаинвест ООД прехвърля на К. Т. К. собствеността върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, в която паркоместата се придават като обши части към самостоятелен обект - склад № 7, както и иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на приобретателя по прехвърлителната сделка - К. Т. К., че той не е собственик на процесните паркоместа № 1 и № 2 нито като самостоятелни обекти на правото на собственост, нито като прилежащи части на собствения му склад № 7. При тези данни съдът е счел, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, доколкото цената на предявените искове е 860.80 лева.

При така установените данни по делото настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за вещно право. Според цитираната разпоредба ограничението за цена на иска не намира приложение по отношение на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост върху недвижими имоти (статутът на местата за паркиране е определен с разпоредбата на чл.37,ал.4 ( Нова - ДВ, бр. 101 от 2015 г.) ЗУТ), както и за съединените с него облигационни искове с правно основание чл.26,ал.2,пр. първо ЗЗД и чл.26,ал.1, пр. първо ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, тъй като те имат обуславящо значение по отношение на установителния иск за собственост на недвижими имоти (въззивният съд е приел (стр.11,абзац последен от решението му), че исковете по чл.26,ал.2,пр.I и чл.26,ал.1,пр.I ЗЗД са преюдициални по отношение на отрицателния установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК и поради основателността на облигационните искове следва да се приеме за неоснователен и обусловеният от тях иск за собственост), поради което цената на тези искове е без значение за допустимостта на касационната жалба срещу постановеното по тях въззивно решение (без значение е, че цената им е под установения от закона минимум за допускане до касационно обжалване).

От изложеното следва, че разгледаните искове попадат в предвиденото в чл.280,ал.3,т.1 ГПК изключение и постановеното по тях въззивно решение подлежи на касационно обжалване, поради което не е налице основанието, предвидено в чл.286,т.3 ГПК за връщане на касационната жалба (за оставянето и без разглеждане).

Поради това и с оглед правомощията на настоящия състав на ВКС по чл.274,ал.2 ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 277 от 08.04.2021 г., постановено по гр. д. № 208 /2021 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о.

Връща делото на състава на Върховния касационен съд, ІІІ г. о за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.