Определение №60285/30.07.2021 по ч. търг. д. №1142/2019 на ВКС, ТК, I т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60285

гр.София,30.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. № 1142 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение №1426/26.03.2019г. по в. ч.гр. д. №167/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Трети въззивен състав. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) против отказ на съдията по вписванията при РС – Разлог, обективиран в определение № 5/05.02.2019г. по преписка, образувана по молба с вх. №375/05.02.2019г. по описа на Служба по вписванията – [населено място].

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че дори и да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Имотния регистър, то няма пречка вписването да се извърши по партидата на залогодателя на основание ал.3 на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Твърди, че това вписване е за противопоставимост, а не за действителност. Поддържа, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди определение №5 от 05.02.2019г. на съдията по вписванията при Районен съд – Разлог, с което е отказано да се извърши вписване на подадената от „КТБ” АД (н.) молба с вх. № 375/05.02.2019г. за подновяване на вторично вписване/ отбелязване на вече вписан в ТРРЮЛНЦ втори по ред особен залог върху търговско предприятие на „Е. П. АД, в чиито активи са включени недвижими имоти, находящи се в [населено място], Благоевградският окръжен съд е приел за установено, че не е извършено първоначално вторично вписване на особения залог и съответно липсва заличаване в периода, посочен в пар. 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН. С оглед на това е приел, че не може да се поднови вписване, което не е извършено. За пълнота е посочил, че ако се извърши първоначално вписване на особения залог на предприятието по персоналните партиди на залогодателя и заложния кредитор в Служба по вписванията, отново няма да се постигне целта, установена в пар.5, ал.1, пр.2 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН – възстановяване противопоставимостта на трети лица на особения залог по реда му, съобразно заличеното първоначално вписване. Изложил е доводи, че е без значение обстоятелството, че е извършено първично вписване на подновяване на обезпечението в Търговския регистър по партидата на залогодателя. Приел е, че дори и да се приеме, че е поискано първоначално вторично вписване на актовете на АВ – ТР, то вписването отново не може да се извърши, тъй като молителят не е представил оригинал и официално заверен препис или два нотариално заверени преписа от договора за учредяване на особен залог, както и доказателства за изпълнение на особените изисквания по чл.264 от ДОПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следния въпрос: „В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание пар.5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а от ПВ?”. Поддържа се основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с твърдението, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно касаторът поддържа, че приложение следва да намери т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 333/07.07.2017г. по ч. т.д. №668/2017г. на ВКС, ТК, I т. о.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Обявената за противоконституционна разпоредба на пар. 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./ предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в период от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата според решение №8/27.05.2021г. по конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Р. Б. представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което съгласно решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б. с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос се отнася до вписване във вторичен регистър / имотния регистър/ на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимия за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано производство с правно основание пар.5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на пар.5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./, въпросът, свързан с приложението на същата разпоредба, не може да обуслови промяна на изхода на спора, поради което не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

При липса на общо основание за допускане до касация, не се налага обсъждане на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1426/26.03.2019г. по в. ч.гр. д. №167/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Трети въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...