О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60447

гр. София,28.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1991 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД срещу решение №11483 от 10.07.2020 г. по в. гр. д.№1790/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №257 от 04.01.2020 г. по т. д.№3146/2017 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД срещу Гаранционен фонд искове по чл.499, ал.5 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 756 291.40 лв., законната лихва върху тази сума от датата на иска – 17.11.2017 г. и претенцията за мораторна лихва в размер на 6946.54 лв.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.236, ал.2, вр. чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя за това, че съгласно КЗ и Вътрешните правила на Съвета на бюрата, НББАЗ не може да бъде краен платец и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми на чл.499, ал.5, вр. чл.515 от КЗ и чл.59 от ЗЗД. 2. Елемент ли е от фактическия състав на иска по...