Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 2910/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. – Ширилинкова, осъществяваща търговска дейност като ЕТ Стрелица – Т. Т., ЕИК[ЕИК], срещу решение № 1008/14.12.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 949/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 30/3/311/1362/3/01/04/02 с изх. № 01-6500-8816/22.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на решението, нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Подателят й оспорва изводите на АС Пазарджик за законосъобразност на оспорения административен акт. Излага подробни съображения за допуснати нарушения на изискванията за форма на акта и на административнопроизводствените правила при издаването му, които не са съобразени от съда. Поддържа, че подлежащата на възстановяване помощ се установява с решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Сочи нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза и необсъждане доводите на страните, които са довели до неправилни изводи по законосъобразността на оспорения административен акт. Твърди, че инвестицията, за която е получена финансовата помощ, е извършена съобразно условията и сроковете, определени в договора и действащите нормативни актове, както и че одобреният проект е изпълнен в своята нормативна и договорна част.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. М. - Кастрева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № № 30/3/311/1362/3/01/04/02 с изх. № 01-6500-8816/22.07.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие на ЕТ Сълзица – Т. Т. е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 21 000 лева, на основание чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 21 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условиятга и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г., както и т. 8.1, т. 4,17, т. 4.24 и т. 4.25 от договор № 30/3/311/1362 от 16.10.2014 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, представляващи 100 % от предоставената финансова помощ по договора съгласно т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 201З г.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл.27, ал.8 ЗПЗП; че е спазена предвидената в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма и че съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК.

Относно спазването на административнопроизводствените правила като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателя във връзка с процедурата по издаване на акта и приложението на ЗУСЕСИФ с аргументи от § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП и § 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ.

По приложението на материалния закон съдът е приел за безспорно установени по делото и трите описани в АУПДВ нарушения: допуснато неизпълнение на бизнес плана за две пълни финансови години /2016 г. и 2017 г./ и за 11 месеца от 2018 г., установено и със заключението на ССчЕ в средноаритметичен размер на 12,25%; неизпълнение на бизнес плана досежно изискването за разкриване на едно работно място за производствен потенциал /трудовият договор с П. Ш. е сключен на 11.12.2018 г., след започване на проверката на място/; нарушение на бизнес плана досежно заложеното в него изискване за организиране на интегриран селски и планински туризъм с туристически атракции. Решението е неправилно.

Първоинстанционният съд е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, но неправилно е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, при която установяването на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден по общия ред на чл. 166 ДОПК. Правилно съдът е приел, че фактическите основания, послужили за издаване на оспорения АУПДВ, са неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 16.10.2014 г. бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим.

Трайно е разбирането в съдебната практика, че неизпълнението на установените в бизнес плана финансови показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл са и мотивите на решение № 13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на ВАС, седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект, както и решение № 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2019 г., решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7468/20918 г. и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В разглеждания случай съответният специален закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20 а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Именно тази правна уредба е действаща към момента на издаване на оспорения АУПДВ на 22.07.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При неспазване на критерий за допустимост, който представлява на материалноправно основание за издаване на решение за финансова корекция по ал. 6, АУПДВ съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП АУПДВ не се издава. Основание за прилагане на ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП е неспазването на други критерии за допустимост на проекта, извън одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. От изложеното следва, че при установено неизпълнение на конкретни финансови показатели, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При наличието на материалноправните основания по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, специалният закон изрично препраща към основанията и реда за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ.

В случая издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде основано и на преходната разпоредба на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 16.10.2014 г., е изтекъл на 16.10.2019 г. съгласно § 1, т. 1, б. а от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., (обн. ДВ, бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.)

С оглед на изложеното оспореният административен акт се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта.

При този изход на спора следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат разноските за държавна такса за обжалването в двете съдебни инстанции /общо 148 лв./, и възнаграждение за адвокат за представителство пред АС – Пазарджик и ВАС /общо 2 320 лева/, или 2468 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1008/14.12.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 949/2020 г. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 30/3/311/1362/3/01/04/02 с изх. № 01-6500-8816/22.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Т. Т. – Ширилинкова, осъществяваща тръговска дейност като ЕТ Стрелица – Т. Т., ЕИК[ЕИК], сумата 2 468 /две хиляди четиристотин шестдесет и осем/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова