- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60604

гр. София 28.07.2021 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.06.2021 (девети юни две хиляди и двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4163 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 268 961/02.11.2020 година, подадена от „Енерго-П. П. АД [населено място], против решение № 260 571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 32/17.02.2020 година на Районен съд Девня, първи състав, постановено по гр. д. № 806/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че П. К. Д. не дължи на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 9226.34 лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за период от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година за обект с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН]/14.05.2019 година.

В подадената от „Енерго-П. П. АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от П. К. Д. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Енерго-П. П. АД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба П. К. Д. е подал отговор на същата с вх. № 27 102/11.12.2020 година, с който е изложил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 260 571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„Енерго-П. П. АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.10.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 268 961/02.11.2020 година, като 01.11.2020 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че от констативен протокол № 1 900 926/02.04.2018 година., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], носещ техните подписи и подпис на член от домакинството на абоната П. К. Д., се установявало, че на посочената дата била извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо консумацията на електроенергия за имота на абоната, като същото било демонтирано и подменено с ново. Демонтираният електромер бил поставен в индивидуална опаковка и предаден за проследяваща проверка от БИМ, като в протокола били описани показанията по четири броя регистри. От констативен протокол № 762/03.05.2019 година на БИМ, РО [населено място] било видно, че СТИ било получено в запечатан найлонов плик. Отразено било, че електромерът бил без механични дефекти, разполагал със съответните обозначения и отговарял на метрологичните изисквания за точност, но не съответствал на техническите характеристики, тъй като била установена външна софтуерна намеса в тарифната му схема. Отразено било още, че в невизуализирана тарифа Т4 била отчетена електроенергия в размер 52 031.00 kWh. От представено становище за начисляване на електрическа енергия от 09.05.2019 година било видно, че, въз основа на посочения констативен протокол, било одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия по партидата на П. К. Д. за периода от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година в общ размер 52 031.00 kWh. От фактура № [ЕГН]/14.05.2019 година било видно, че със същата било остойностено допълнителното количество електроенергия в размер на 9226.34 лева. От кредитираното като компетентно и обективно изготвено заключение по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза се установявало, че към момента на проверката процесното СТИ било било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. Също така се установявало, че начисляването на допълнително количество електроенергия не било в резултат на корекция на сметка, а съставлявало реален отчет на база прочит на регистър 1.8.4, който не се визуализирал на дисплея. Установявало се, че отчитането в регистър 1.8.4 било станало след външно неправомерно софтуерно влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ. Установявало се още, че отчетеното и коригирано количество електроенергия било възможно да се достави, през процесния период от една година.

При така възприетите факти съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнасял служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. 2 от ГПК, въззивният съд бил ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първоинстанционния съд съдържало реквизитите по чл. 236 от ГПК и било действително, произнасянето съответствало на предявеното искане и правото на иск било надлежно упражнено, поради което производството и решението били допустими. За уважаването на предявения отрицателен установителен иск било необходимо „Енерго-П. П. АД [населено място] да докажел факта, от който произтича вземането му, а П. К. Д.-възраженията си срещу вземането, поради които отричал съществуването на спорното право, т. е фактите, които изключвали, унищожавали или погасявали спорното право. Безспорно между страните било, че П. К. Д. бил потребител на електроенергия по смисъла на ОУ и че страните били обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на електроенергия. От събраните доказателства по делото се установявало, че СТИ отговаряло на изискванията за точност при измерване на електроенергията, а фактурираните количества електроенергия били остойностени правилно. В чл. 50 от ПИКЕЕ (в редакцията му към датата на процесната проверка) била предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т. е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. В случая било установено, че начислената сума представлявала стойност на доставена и потребена на обекта електроенергия, която не била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемали показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното било установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при които била констатирана неотчетена електроенергия по скрития регистър 1.8.4. Неизяснено била каква електроенергия се отчита по този скрит регистър, доколкото липсвали данни абонатът П. К. Д. да бил пожелал да му се отчита електроенергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсвали данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направел извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи. На следващо място следвало да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, били отменени с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия (обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година). С решение № 13 691/08.11.2018 година, постановено по адм. д. № 4785/2018 година на ВС-петчленен състав (обнародвано в ДВ, бр. 97/23.11.2018 година) били отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ (чл. 48-чл. 51), регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката била извършена на 02.04.2018 година и затова липсвала нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране. Поради това съставът на Окръжен съд Варна намирал, че „Енерго-П. П. АД [населено място] не било установило основанието на претенцията си, а именно, че П. К. Д. му дължи сумата от 9226.34 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година., което обуславяло извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.

С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Енерго-П. П. АД [населено място] е поставило правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства и за това след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ, с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия (обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година), могат ли да се прилагат разпоредбите от чл. 48 до чл. 51, включително от ПИКЕЕ. Според касатора даденото от въззивния съд решение на първия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси е в противоречие с приетото в решение № 222/27.03.2018 година, постановено по т. д. № 505/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с решение № 124/18.06.2019 година, постановеното по гр. д. № 2991/2018 година и решение № 150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Поради това по отношение на тези два въпроса се обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка поставените от „Енерго-П. П. АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на делото и даденото им от въззивния съд разрешение е в противоречие с посочените решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 година по подадената против него от „Енерго-П. П. АД [населено място], касационна жалба с вх. № 268 961/02.11.2020 година и такова трябва да се допускане.

На „Енерго-П. П. АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 184.53 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 година по подадената против него от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], В.Т. Г, [улица] касационна жалба с вх. № 268 961/02.11.2020 година.

ДАВА на „„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], В. Т. Г, [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 184.53 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.