- 10 -
РЕШЕНИЕ
№ 60298
гр. София, 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 01.12.2021 (първи декември две хиляди двадесет и първа) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря А. Д. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4163 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 268 961/02.11.2020 година, подадена от „Енерго-П. П. АД [населено място], против решение № 260 571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 32/17.02.2020 година на Районен съд Девня, първи състав, постановено по гр. д. № 806/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че П. К. Д. не дължи на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 9226.34 лева, представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за период от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година за обект с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН]/14.05.2019 година.
В подадената от „Енерго-П. П. АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от П. К. Д. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба П. К. Д. е подал отговор на същата с вх. № 27 102/11.12.2020 година, с който е изложил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъзе оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
„Енерго-П. П. АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.10.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 268 961/02.11.2020 година, като 01.11.2020 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 60 604/28.07.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства и за това след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ, с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия (обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година), могат ли да се прилагат разпоредбите от чл. 48 до чл. 51, включително от ПИКЕЕ.
По отношение на първия въпрос съществува установена съдебна практика, съгласно която към решението си съдът следва да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал до извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение. Указания относно съдържанието на мотивите са дадени в ППВС № 1/13.07.1953 година, ППВС № 7/27.12.1965 година и ППВС № 1/10.11.1985 година. С оглед на тях съдът следва да установи действителните отношения между страните по повод на спорното право, като с оглед преклудиращата сила на пресъдено нещо вземе предвид всички надлежно въведени в процеса от страните факти, включително и тези настъпили след предявяването на иска до момента на приключване на съдебното дирене, а също така и служебно известните му такива. Преценката на тези факти се извършва въз основа на събраните по делото доказателства, които съдът е длъжен да прецени както поотделно така и в тяхната съвкупност, а не избирателно, както и без да дава предимство на едни от тях пред останалите. Тази дейност на съда трябва да намери отражение в мотивите му към решението, като при наличието на противоречиви доказателства в тях следва да бъде отразено и това на кои от тях се дава вяра и защо, а също така и защо другите доказателства не се кредитират. Дейността на съда по преценката на доказателствата е свързана с изводите, които съдът трябва да направи относно това дали и кои от наведените от страните релевантни за спора факти са доказани и кои не, поради което в мотивите към решението си съдът следва да посочи кои от тези факти приема за доказани и кои не, както и поради какви причини и въз основа на кои доказателства. Фактите са от значение както за съществуването или не на спорното право, така и за направените от страните доводи и възражения на страните, които намират отражение върху това право. За да установи действителните отношения между страните по спора съдът е длъжен не само да подложи на преценка за доказване наведените в производството правно релевантни факти, но и да свърже същите и с направените от страните доводи и възражения, като с оглед на това приеме едни за доказани, а други отхвърли. Тъй като мотивите към решението отразяват дейността на съда по разрешаването на спора, то те трябва да съдържат и изложение за това кои от доводите и възраженията се приемат за доказани и кои не, както и причините, поради което съдът прави този извод. Това се отнася до всички наведените от страните доводи и възражения, а не само за част от тях като не игнорират останалите.
По отношение на втория въпрос е налице съдебна практика, която е намерила израз в решение № 21/01.03.2017 година, постановено по гр. д. № 50 417/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 124/18.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2991/2018 година и решение №150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а също така в решение № 76/08.04.2021 година, постановено по гр. д. № 2209/2020 година и решение № 75/13.04.2020, постановено по гр. д. № 2206/2021 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същата правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Тава прави правилото на чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. Посоченото разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, съответно юридическо лице-нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за продажба (чл. 183 и следващите от ЗЗД), съответно на договора за търговска продажба (чл. 318 и следващите от ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача-да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародването в ДВ б.15/14.02.2017 година на решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година от петчленен състав на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават да се прилагат неотменените правила по чл. 48-чл. 51, до отмяната на същите през 2018 година. В случаите когато тези правила не уреждат конкретните отношения то приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че от констативен протокол № 1 900 926/02.04.2018 година., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД [населено място], носещ техните подписи и подпис на член от домакинството на абоната П. К. Д., се установявало, че на посочената дата била извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо консумацията на електроенергия за имота на абоната, като същото било демонтирано и подменено с ново. Демонтираният електромер бил поставен в индивидуална опаковка и предаден за проследяваща проверка от БИМ, като в протокола били описани показанията по четири броя регистри. От констативен протокол № 762/03.05.2019 година на БИМ, РО [населено място] било видно, че СТИ било получено в запечатан найлонов плик. Отразено било, че електромерът бил без механични дефекти, разполагал със съответните обозначения и отговарял на метрологичните изисквания за точност, но не съответствал на техническите характеристики, тъй като била установена външна софтуерна намеса в тарифната му схема. Отразено било още, че в невизуализирана тарифа Т4 била отчетена електроенергия в размер 52 031.00 kWh. От представено становище за начисляване на електрическа енергия от 09.05.2019 година било видно, че, въз основа на посочения констативен протокол, било одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия по партидата на П. К. Д. за периода от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година в общ размер 52 031.00 kWh. От фактура № [ЕГН]/14.05.2019 година било видно, че със същата било остойностено допълнителното количество електроенергия в размер на 9226.34 лева. От кредитираното като компетентно и обективно изготвено заключение по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза се установявало, че към момента на проверката процесното СТИ било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. Също така се установявало, че начисляването на допълнително количество електроенергия не било в резултат на корекция на сметка, а съставлявало реален отчет на база прочит на регистър 1.8.4, който не се визуализирал на дисплея. Установявало се, че отчитането в регистър 1.8.4 било станало след външно неправомерно софтуерно влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ. Установявало се още, че отчетеното и коригирано количество електроенергия било възможно да се достави, през процесния период от една година.
При така възприетите факти съставът на Окръжен съд Варна е посочил, че съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнасял служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. 2 от ГПК, въззивният съд бил ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението на първоинстанционния съд съдържало реквизитите по чл. 236 от ГПК и било действително, произнасянето съответствало на предявеното искане и правото на иск било надлежно упражнено, поради което производството и решението били допустими. За уважаването на предявения отрицателен установителен иск било необходимо „Енерго-П. П. АД [населено място] да докажел факта, от който произтича вземането му, а П. К. Д.-възраженията си срещу вземането, поради които отричал съществуването на спорното право, т. е фактите, които изключвали, унищожавали или погасявали спорното право. Безспорно между страните било, че П. К. Д. бил потребител на електроенергия по смисъла на ОУ и че страните били обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на електроенергия. От събраните доказателства по делото се установявало, че СТИ отговаряло на изискванията за точност при измерване на електроенергията, а фактурираните количества електроенергия били остойностени правилно. В чл. 50 от ПИКЕЕ (в редакцията му към датата на процесната проверка) била предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т. е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. В случая било установено, че начислената сума представлявала стойност на доставена и потребена на обекта електроенергия, която не била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемали показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното било установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при които била констатирана неотчетена електроенергия по скрития регистър 1.8.4. Неизяснено била каква електроенергия се отчита по този скрит регистър, доколкото липсвали данни абонатът П. К. Д. да бил пожелал да му се отчита електроенергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсвали данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направел извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи. На следващо място следвало да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, били отменени с решение № 1500/06.02.2017 година, постановено по адм. д. № 2385/2016 година на ВАС-петчленен състав, І колегия (обнародвано в ДВ, бр. 15/14.02.2017 година). С решение № 13 691/08.11.2018 година, постановено по адм. д. № 4785/2018 година на ВС-петчленен състав (обнародвано в ДВ, бр. 97/23.11.2018 година) били отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ (чл. 48-чл. 51), регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смятал за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката била извършена на 02.04.2018 година и затова липсвала нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране. Поради това съставът на Окръжен съд Варна намирал, че „Енерго-П. П. АД [населено място] не било установило основанието на претенцията си, а именно, че П. К. Д. му дължи сумата от 9226.34 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година., което обуславяло извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.
От протокол № 11102856/30.09.2014 година на „Енерго-П. М. АД [населено място] е видно, че електромер с фабричен № 1115031400587523 е бил монтиран в обекта на П. К. Д. в [населено място], [улица], като нов, с нулеви показатели в регистрите за дневна и нощна тарифа. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри, но както е посочено в заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице К. Д. М. е преминал метрологична проверка през 2014 година, като срокът на метрологичната му годност е шест години. При извършената на 02.04.2018 година проверка не било констатирана намеса в схемата на присъединяване на електромера, а при нормална (неманипулирана) схема цялото количество потребявана от абоната електроенергия трябвало да преминава през измервателната схема на електромера, поради което записаните в тарифа Т4 количества електроенергия в размер на 52 031.00 kWh били реално преминали през електромера, като били записани в тарифа, която не се визуализира на екрана. При извършената проверка на електромера не са установени технически неизправности на същия, а е констатирана софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Същата се изразява в препрограмиране, при което част от потребяваната електроенергия се записва в тарифа, която не се визуализира на дисплея, което води до това, че същата не се отчита и съответно не се заплаща. Заводските настройки на електромера са за отчитане по две тарифи. Съгласно дадените от вещото лице в проведеното на 08.10.2019 година открито съдебно заседание обяснения в случая става дума за потребена електроенергия, тъй като електромерът може да регистрира само електроенергия, която преминава през него, т. е. същата реално е достигнала обекта на П. К. Д. в [населено място], [улица]. Наред с това обаче вещото лице изрично е посочило, че натрупаните в тарифа Т4 количества електроенергия от 52 031.00 kWh не са отчет само от една година, така както са осчетоводени от „Енерго-П. П. АД [населено място].
Доколкото в случая отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, то обжалваното решение, в което е възприето друго, е неправилно и подлежи на отмяна. В случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера, по някоя от посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези, при които „Енерго-П. П. АД [населено място] е можело да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя. Затова тази сума не представлява такава корекция и осчетоводяването й по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е неправилно, но това не се отразява на нейната дължимост, като се дължи пълния размерна сумата, но с оглед на съответните цени, които са действали през целия период от време, а не само през последната година.
С оглед на това след отмяната на обжалваното въззивно решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна, който ще следва да събере доказателства-преки и косвени, от които да може да бъде направен извод, за показанията и на останалите тарифи на електромера, към датата на монтажа му. Освен това ще трябва да бъде поставена и допълнителна задача на вещото лице от допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза за това след като извърши проверка на инсталираните мощности в електроснабдения обект на П. К. Д. в [населено място], [улица] да даде заключение за какъв време може да бъде потребено отчетеното в тарифа Т4 на електромера количество електроенергия от 52 031.00 kWh и след като вземе предвид действащите за съответния период или за съответната част от периода цени за преизчисляване на задължението да посочи размера на задължението както за целия период, така и само за периода от 03.04.2017 година до 02.04.2018 година. При това вещото лице ще следва да определи целия период, за който електроенергията от 52 031.00 kWh е отчетена в тарифа Т4 на електромера, считано назад от датата на проверката-02.04.2018 година, тъй като към нея електромерът е отчитал с оглед извършената софтуерна намеса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 571/23.09.2020 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 1350/2020 година.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.