О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60600

гр. София 27.07.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 08 юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 1023 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 73076/27.08.2020 г., уточнена с касационна жалба вх. № 74245/29.09.2020 г. от ответниците М. Д. Д. и В. С. Д., чрез адв.Р. Л. срещу решение № 11619/21.07.2020 г. по в. гр. дело № 3164/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1336 от 25.02.2019 г., постановено по гр. д. № 13224/2015 г. от Софийски градски съд в частта, в която е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответниците М. Д. и В. С. Д. дължат солидарно на „Ю. Б. АД: сумата от 44 926.68 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № HL *****/16.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г.; сумата от 37 278.99 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г.; сумата от 84.58 лева, представляваща такси, за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ от 29.06.2015 г. по ч. гр. д.№ 33790/2015 г. от Софийски районен съд.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по поставените въпроси в изложението, да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.422 ГПК се отхвърлят.

В изложението, което е част от съдържанието на касационна жалба вх. № 74245/29.09.2020 г. са формулирани въпросите: 1. Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418, вр. чл.417,ал.2 ГПК и чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции. 2. Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235,ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: налице ли е предсрочна изискуемост при плащане на част от задълженията по договор за кредит от страна на трето лице. Жалбоподателите считат, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като сочат решение по гр. дело № 1429/2019 г. на РС гр.Пловдив и решение по гр. дело № 20513/2018 г. на РС гр.Пловдив. Сочат, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба „Ю. Б. АД в писмен отговор, чрез адв.Д. М. е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба на ответниците по същество.

Срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по в. гр. дело № 3164/2019 г. в частта, с която е потвърдено решение № 1336/25.02.2019 г. по гр. дело № 13224/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ю. Б. АД срещу М. Д. Д. и В. С. Д. искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.430,ал.1 и ал.2 ТЗ, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно предсрочно изискуема главница за разликата над уважения размер от 44926.68 лв. до пълния предявен размер от 148 921.07 лв. и такса за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г. за разликата над сумата от 84.58 лв. до пълния размер от 324.58 лв. е подадена касационна жалба от ищеца „Ю. Б. АД, чрез адв. Д. М.. Поддържаното основание за неправилност на решението в обжалваната част е незаконосъобразност. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК се уважат в пълен размер.

В изложението и уточненията към него с молба от 20.10.2020 г. е поставен правния въпрос: противоречи ли решението на въззивния съд на т.9 от т. решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е взел предвид експертизата от 01.11.2017 г., вместо към датата на заявлението от 15.06.2915 г., при положение, че няма констатирани и дори твърдени погасявания извън принудителното изпълнение. Ответниците по касационната жалба М. Д. Д. и В. С. Д. не са изразили становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби – на ищеца и на ответниците М. Д. и В. Д. са недопустими в частта, с която се обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта както следва: в отхвърлената част на иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.430 ТЗ – обжалвано от ищеца над сумата 84.58 лв. до пълния размер от 324.58 лв. дължими такси; в уважената част на иска –обжалвано от ответниците, с правно основание чл.422,ал.1,вр. чл.430 ТЗ, дължими такси за сумата 84.58 лв. Въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.430 ТЗ – дължими такси е постановено по гражданско дело с цена на иска 324.58 лв. – т. е. до 5000 лв. На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК въззивното решение в посочената част не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това в указаните части всяка от касационните жалби следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

В останалите части всяка от касационните жалби е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.422,ал.1, вр. чл.430, ТЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.430,ал.2 ТЗ.

От фактическа страна е прието за установено от събраните по делото доказателства, че на 16.02.2007 г. ищецът - „Ю. Б. АД, от една страна и от друга страна М. Д. и В. Д., като солидарни длъжници сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL *****/16.02.2007 г. Прието е, че на 16.02.2007 г. на кредитополучателите е предоставен кредита, в размер на сумата от 175 000 лева, усвоен по открита разплащателна сметка на М. Д..

Съдът е приел, че страните са уговорили краен срок за погасяване на кредита, включително и за дължимите лихви с изтичането на 348 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка – чл. 5, ал. 1 от договора на равни месечни вноски.

Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Прието е, че според чл. 18 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Предвидена е изискуемостта да настъпи автоматично без писмено изявление. Предвидено е, че изискуемостта настъпва автоматично без писмено изявление на страните.

Посочено е, че по делото са приложени допълнителни споразумения, като в последното длъжникът В. С. Д. е посочил адрес за кореспонденция: [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Прието е, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 06.04.2015 г. към която дата са били в просрочие 37 броя погасителни вноски за главница и 38 броя погасителни вноски за лихва.

Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника М. Д. Д. с връчена нотариална покана с peг. № ..., том ..., акт № ..., по описа на нотариус, вписан под № ... в регистъра на Нотариалната камара. Нотариална покана е изпратена до длъжника В. С. Д. на посочения от него адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] на който последният никога не е пребивавал.

Приел е, че предсрочната изискуемост на непогасения остатък от кредита е настъпила за двамата ответници на 18.03.2015 г.

Въззивният съд е приел, че на 16.06.2015 г. кредиторът е подал заявление, по което е образувано ч. гр. д. № 33790/2015 г. по описа на Районен съд София. На 29.06.2015 г. е била издадена Заповед за незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници, на основание чл. 417 от ГПК за сумите: сумата от 148 921.07 лева, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г.; сумата от 37 278.99 33 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2016 г.; такси, в размер на сумата от 324.58 лева, за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г.; деловодни разноски, в размер на сумата от 7 723.93 лева, от които 3 730.49 лева държавна такса и адвокатски хонорар, в размер на сумата от 3 993.44 лева;

Прието е, че е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците, които в срок са подали възражение, чрез упълномощения процесуален представител, с което са оспорили вземането на кредитора.

Прието е още за установено от заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция счетоводна експертиза, че кредитополучателите са усвоили банковия кредит в пълния им разрешен размер, който е ползван за закупуване на имот, който е ипотекиран в полза на кредитора. Посочено е, че задължението на кредитополучателите по договора и допълнителните споразумения към датата на изготвяне на заключението /01.11.2017 г./ е : неиздължена главница, в размер на сумата от 44 926.68 лева; дължима договорна лихва, в размер на сумата от 37 278.99 лева; законна лихва, в размер на сумата от 31 311.56 лева. Приел е, че заключението не е било оспорено от страните в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, че е прието от съда и страните, че в подадените от тях въззивни жалби не са поискали нова експертиза.

От правна страна е прието, че предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и ответниците жалби, че спорът се концентрира до наличието на предпоставките, при които по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ ще следва да се признае за установено, че ищецът, като кредитор има паричните вземания /главни и акцесорни/ в посочения от него размер.

По главния иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които ищецът е поискал да се признае за установено, че ответниците му дължат сумата от 148 921.07 лева, представляваща просрочена главница по Договора за банков кредит за покупка на имот, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г. съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, според която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Приел е, че правнорелевантните факти са: сключен между ищеца и ответниците Договор за банков кредит за сумата от 175 000 лева с краен срок на погасяване от 348 месеца; кредитополучателите са физически лица, на които е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗПП/ и се ползват от защитата на потребителите, предвидена в този закон; погасяването на дълга е преустановено през 2012 г.; подадено е заявление по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. по описа на Районен съд София и е била издадена заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист за посочените в заявлението вземания; подадено е в срок възражение от длъжниците и съответно в срок е предявен установителния иск, което обуславя извода, че е допустим.

Прието е, че съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес с изключение само на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение – т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Изведен е извод, че предявеният главен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ е основателен, съобразно неоспореното заключение на вещото лице, в размер на сумата от 44 926.68 лева. Приел е, че за разликата над сумата от 44 926.68 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Посочено е, че ответниците дължат законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2015 г.

Въззивният съд се е произнесъл и по предявения иск с предмет присъждане на договорна /възнаградителна/ лихва.

Прието е, че страните по Договора за кредит са уговорили заплащане на възнаградителна лихва върху редовната главница за кредита, която съобразно заключението на вещото лице, за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г., възлиза на сумата от 37 278.99 лева. Формиран е извод, че предявеният иск е основателен в пълния предявен размер.

При тези съображения е изведен извод за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответниците М. Д. и В. Д. дължат солидарно на „Ю. Б. АД сумата от 44 926.68 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № HL *****/16.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г.; сумата от 37 278.99 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ от 29.06.2015 г. по ч. гр. д.№ 33790/2015 г. от Софийски районен съд.

Прието е, че следва да се потвърди решението на първоинстанционният съд в частта, в която е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, имащ за предмет да се установи, че ответниците М. Д. и В. Д. дължат солидарно на „Ю. Б. АД - главница, за разликата над уважения размер от 44 926.68 лева до пълния предявен размер от 148 921.07 лв.

По правните въпроси, формулирани от ответниците М. Д. и В. Д.:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първия въпрос от изложението, тъй като същият е формулиран хипотетично – т. е. въз основа на хипотеза, каквато съдът не е приел за установена. С оглед на това съдът преценява, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. За яснота съдът отбелязва, че с въззивното решение са формирани фактически и правни изводи за момента, в който е обявена предсрочната изискуемост на кредита за всеки от длъжниците-ответници по исковете – на 18.03.2015 г. на М. Д. и на 06.04.2015 г. на В. Д./връчена покана по реда на чл.47,ал.1 ГПК/, съответно за момента в който предсрочната изискуемост на непогасения остатък от кредита е настъпила за тях, като е прието, че този момент е 18.03.2015 г. – т. е. преди подаване на заявлението от ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, постъпило в Софийски районен съд на 16.06.2015 г.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по втория въпрос от изложението.

С т.9 от т. решение № 4/18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В обжалваното решение е формиран решаващ правен извод, че съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, с изключение само на факта на удовлетворяване на вземането, чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение.

По поставения правен въпрос е установена задължителна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил своите правни изводи. С оглед на това основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се установява.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и на твърдяното от жалбоподателите основание – противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата по третия въпрос. Противоречивото разрешаване на правен въпрос от съдилищата не е сред допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. Освен това така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно същият не покрива изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК – не е правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

По правния въпрос, формулиран от ищеца „Ю. Б. АД:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя-ищец за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос, тъй като същият не е правен – не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Въпросът касае правилността на изводите на въззивния съд и отговорът изисква преценка на събраните по делото доказателства, включително и заключението на СИЕ, което е недопустимо в настоящото производство по чл.288 ГПК по селекция на касационните жалби. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд следва да прецени дали поставения въпрос е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали изводите на законосъобразни. Проверка на правилността на изводите в обжалваното решение съдът извършва само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в производството по чл.288 ГПК. Поради посоченото по поставения въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

С оглед изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат на страните.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 73076/27.08.2020 г., уточнена с касационна жалба вх. № 74245/29.09.2020 г., подадена от М. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к.”Д., [жилищен адрес] и В. С. Д., ЕГН [ЕГН], г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] двамата чрез адв. Р. Л. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 11619/21.07.2020 г. по в. гр. дело № 3164/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1336/25.02.2019 г. по гр. дело № 13224/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, за сумата 84.58 лв., представляваща такси за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г. и прекратява производството по делото в тази част.

Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 73711/15.09.2020 г., подадена от ищеца „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], чрез адв.Д. М., съдебен адрес, [населено място], [улица], чрез адв.Д.М. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 11619/21.07.2020 г. по в. гр. дело № 3164/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1336/25.02.2019 г. по гр. дело № 13224/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ над сумата 84.58 лв. до пълния размер от 324.58 лв., представляваща такса за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г. и прекратява производството по делото в тази част.

Не допуска касационно обжалване на решение № 11619/21.07.2020 г. по в. гр. дело № 3164/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалите обжалвани части по касационна жалба жалба вх. № 73076/27.08.2020 г., уточнена с касационна жалба вх. № 74245/29.09.2020 г., подадена от М. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к.”Д., [жилищен адрес] и В. С. Д., ЕГН [ЕГН], г., [населено място],[жк], [жилищен адрес] двамата чрез адв. Р. Л., и по касационна жалба вх. № 73711/15.09.2020 г., подадена от ищеца „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], чрез адв.Д. М., съдебен адрес [населено място], чрез адв.Д.М..

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане всяка от посочените касационни жалби в указаната част и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: