Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар П. К. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяС. А. по адм. дело № 2908/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу решение № 23/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2369/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на С. Д. от гр. Асеновград е отменен АУПДВ с изх. № 02 – 160 – 6500/7709 #2 от 27.07.2020 г. на посочения по – горе административен орган за установено публично държавно вземане в размер на 2 812,69 лв., представляващи 25 % от общо изплатената сума за кампании 2012 г. (10 104,05 лв.), 2013 г. (0,00 лв.), 2014 г. (1 146,69 лв.) и 2015 г. (0,00 лв.) по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ по Наредба № 11/03.04.2008 г. и е изключен от подпомагане. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е описана установената от съда фактическа обстановка по делото. В частта, в която са изложени касационните оплаквания се твърди, че дори да се приеме, че са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства, то такива са посочени на административния орган едва със заявление от 21.11.2016 г. от С. Д. до ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с което е заявено прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ извън законово определения 10 – дневен срок по чл. 15, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Според касатора Дичев не е представил доказателства нито пред административния орган, нито пред съда, че е бил в невъзможност да адаптира ангажиментите към новото положение. След като е налице неизпълнение на поет многогодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. поради незаявено участие по мярката, то касаторът твърди, че не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Касационният жалбоподател счита, че правилно и законосъобразно е издаден оспорения административен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и се иска присъждане на сторените за двете съдебни инстанции разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация Представено е писмено становище от юриск. К. Н. по отправеното от адв. К. Б. преюдициално запитване.

Ответникът по касационната жалба С. Д. от гр. Асеновград в писмен отговор и писмена защита, депозирани по делото, я оспорва. От пълномощника му адв. К. Б. в представена писмена защита е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуване на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. относно понятията „форсмажорно обстоятелство“ или „извънредни обстоятелства“. Приложени са решения на ВАС по адм. дела № 12959/2020 г. и № 12358/2020 г. по идентични казуси. Представени са и писмени бележки от адв. И. М. с искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени оспорения от С. Д. АУПДВ, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ първоинстанционният съд е приел, че промяната в законодателството - § 15, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г. представлява форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г. и на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/06.04.2009 г. В тази връзка съдът е приел в решението си, че в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. е посочено, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките на животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В решението е прието, че в чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/06.04.2009 г. (приложима за мярка 214) в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. В § 1 , т. 4 от ДР на посочената наредба освен изброените в чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. като форсмажорни или изключителни обстоятелства е и разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент. За идентични от съда са приети и като форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г.

Първоинстанционният съд е приел също така, че след като със споразумение от 01.10.2015 г. към договор за наем № ПМ – 004/08.10.2012 г., същият е прекратен на основание чл. 89 ЗЗД и § 15, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г. поради наличие на обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от страните, тъй като това е станало вследствие на изменение на нормативната уредба, е трябвало по същия начин да се приеме и, че по другата мярка 211 са налице същите обстоятелства и да не се вменява вина на бенефициера. Изводът на съда е, че незаконосъобразно е постановен процесния административен акт, който не е съобразено приетото от него в споразумението от 01.10.2015 г. и по отношение на мярка 211 и съдът е отменил този акт. Обжалваното решение е правилно постановено.

Фактическата обстановка по делото подробно е описана и правилно е възприета от първоинстанционния съд, поради което няма нужда същата да се преповтаря и в настоящето решение на касационната инстанция.

Не се спори между страните по делото, че С. Д. е подал заявление от 21.11.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ предвид законодателната промяна, като съгласно § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ във връзка с чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ, се изисква за ползване на пасища бенефициерът на помощта да има и животновъден обект. Това изискване в ЗСПЗЗ не е било в сила към момента на сключване на договора за наем от 08.10.2012 г. Спорният въпрос по делото е дали тази законодателна промяна може да се счита форсмажорно или изключително обстоятелство?

Разпоредбата на чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. разпорежда, че не се изисква възстановяване на получена помощ в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. В чл. 2, т, б. „е“ от този регламент за непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати за такива по - специално в случаите, когато е отчуждено цялото стопанство или части от него, ако то не е могло да бъде предвидено при сключването на договора. Посочената по-горе законодателна промяна не е могла да бъде предвидена от страните по договора за наем и именно това е дало основание на същите страни да прекратят този договор. При прекратен договор бенефициерът на помощта по мярка 211 е бил в невъзможност да изпълни поетия през 2012 г. многогодишен агроекологичен ангажимент. Изискването на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ го е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по многогодишният агроекологичен ангажимент, не е било и предвидимо към момента на сключване на договора за наем и първо подаденото през 2012 г. заявление по посочената мярка, че такава промяна в законодателството ще настъпи. Затова тя следва да се приеме като непреодолима сила. За нея изрично в съображение 5 от Регламент (ЕС) № 1306/013 г. се предвижда, че за осигуряване на съгласуваност между практиките на държавите – членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочените в същия регламент дефиниции на тези понятия са в неизчерпателен списък с възможност и на други случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Пак в посоченото съображение на цитирания регламент, който се явява за държавите – членки пряко приложим се сочи, че националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на СЕС. След като в изричен регламент на ЕС е прието, че не е налице изчерпателен списък на случаите за форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни обстоятелства, не би следвало да се приема и че дефинирането на тези понятия в чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изчерпателно, а следва да се преценява за всеки отделен случай в зависимост на доказателствата по конкретния казус. Затова следва да се приеме, че при всеки отделен случай в зависимост от неговата специфика следва да се преценява наличието или не на непреодолима сила и извънредни обстоятелства без да е необходимо тя да се подвежда под една от дадените в регламента дефиниции, като същото се отнася и за дефинираното в § 1, т. 3 от ПЗР на Наредба № 11/03.04.2008 г. При заявено от бенефициера на помощта, че е в невъзможност да изпълни новото законодателно решение за изграждане и на животновъден обект и при прекратен договор за наем от 08.10.2012 г. между него и Министерство на земеделието и храните след промяната на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г., е следвало административният орган да не издава АУПДВ, нито да определя сума за възстановяване, тъй като самият той вече е приел в споразумението за прекратяване на договора за наем от 08.10.2021 г., че поради законодателната промяна с § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61/2015 г.) са налице обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от страните. В този смисъл не е следвало бенефициерът на помощта по мярка 211 да подава заявление за 2016 г., а е следвало административният орган да прекрати агроекологичният му ангажимент предвид законодателната промяна и вече прекратеният договор по ангажимента на ответника по касация по мярка 214. В този смисъл е налице съдебна практика на ВАС, посочена в писмената защита на ответника по касация по адм. дела № 12959/2020 г. и № 12358/2020 г. по идентични казуси, както и по адм. дела № 5621/2021 г. и № 12863/2020 г.

Предвид приетото от настоящия съдебен състав, че Регламент № 1306/2013 г. е пряко приложим и затова не е необходимо да се транспонира в националното законодателство. В този смисъл и не се налага да са отправя преюдициално запитване до СЕС по поставените от пълномощника на ответника по касация адв. К. Б. въпроси, свързани с приложението на чл. 2 от Регламент (ЕС ) № 1306/2013 г. във връзка със съображение 5 от него. Изброяването изчерпателно в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г. форсмажорни обстоятелства влиза в пряко противоречие с правото на ЕС, каквито са и доводите в писмената защита на ответника по касация, които настоящият съдебен състав възприема като основателни.

С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

По искането за разноски, такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 500 лв. Възражението от касатора, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация е прекомерно е неоснователно предвид размера му, който е уговорен и заплатен поради ползваната адвокатска защита.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2369/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. от гр. Асеновгра за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на С. Д. от гр. Асеновград направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова