Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалия кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв.. Л, пълномощник на М. И. С. и на адв.. Я, пълномощник на С. М. Г., против решение № 926/20.02.2015 г. по адм. д. № 11107/2012 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.

Министърът на регионалното развитие и благоутройството, представляващ Държавата, ответник по касационната жалба, чрез юрк.. П, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция.

О. Н спортна академия "В. Л." и Е. Т. В., представят писмени становища.

Ответниците, изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ -С., Т. Г. Н., Т. Ж. Н., В. И. М., В. И. К., Б. В. К., В. П. Я., В. П. М.-Г., Е. В. П.-Н., С. С. К. и С. П. И.-К., не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд намира касационните жалби, подадени от надлежно лигитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустими и след като по повод тях, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, извърши служебна проверка за валидност допустимост и съответствие на решението с материалния закон, констатира:

Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Национална спортна академия "В. Л.", представлявана от ректора, доц. д-р П. Г. и на Държавата, предстадвлявана от министъра на регионалното равитие и благоустройството, срещу заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК-С., с която, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/, е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ за територията на район "С.", С. община, обн. ДВ бр. 68/04.09.2012 г. в частта относно имоти с идентификатори [номер], [номер] и [номер]. Доводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед са обосновани с твърдение, че КК в частта на посочените имоти, записани в КР на частни лица, е одобрена в нарушение на чл. 41 и сл. ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като части от тях били нанесени при наличието на спор за материално право в границите на имот, актуван като публична държавна собственост, предоставен на Националната спортна академия.

С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта в обжалваната й част и връщане преписката на административия орган за ново процедиране в тази част с дадени в мотивите задължителни указания.

Решението е постановено в нарушение на същественото съдопроизводствено правило по чл. 159, т. 4 АПК за проверка допустимостта на жалбите, препятстващо касационната проверка за неговата допустимост.

Съгласно чл. 49, ал. 4 ЗКИР, в действащата към дата на подаване на жалбите редакция ДВ бр. 30/2006 г., в сила от 01.03.2007 г., заповедта по ал. 1 може да се обжалва от собствениците и носителите на вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта.

В жалбите имотът, публична държавна собственост, предоставен на Националната спортна академия, не е индивидуализиран с конкретен идентификатор по одобрената КК. В приложените по делото скици на процесните имоти като тяхна граница не е посочен с конкретен идентификатор имот, публична държавна собственост, информация в тази насока не се съдържа и в писмените заключения на назначените по делото съдебно технически експертизи. Липсата на такива данни обосновава съмнение относно допустимостта на оспорванията и, респ., допустимостта на постановеното по тях първоинстанционно решение. Следва това решение, неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата за проверка допустимостта на жалбите и изясняване въпроса дали имотът, публична държавна собственост, предоставен на Националната спортна академия, е в обхвата на обжалваната заповед.

При този резултат касационните доводи за неправилност на решението не следва да бъдат обсъждани,, а по претенциите за разноски следва, по реда на чл. 226, ал. 3 АПК, да се произнесе първоинстанционния съд.

Воден от изложеното, на основание чл. 222, ал. 2 вр. с чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 926/20.02.2015 г., постановено по адм. д. № 11107/2012 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно.